Ново обширно обзорно изследване, ръководено от екип в Университета Йорк в Канада, открива, че оптималната продължителност на нощния сън за защита срещу деменция е между 7 и 8 часа. Изследването комбинира и анализира данни от 69 предишни проучвания и общо почти 4,5 милиона участници, като изследва взаимовръзките между съня, физическата активност и времето, прекарано в седнало положение.
Резултатите показват, че регулярните физически упражнения и ограничаването на продължителното седене вървят ръка за ръка с оптималния нощен сън и могат да намалят вероятността от поява на деменция в по-късен етап от живота. Учените дефинират като рискови фактори за повишен шанс за развитие на болестта седене над 8 часа дневно и недостатъчна физическа активност — по-малко от 150 минути умерени или интензивни упражнения седмично.
Конкретните открития от анализа са следните: хора, които спят по-малко от 7 часа на нощ, имат около 18% по-висок риск от развитие на деменция, докато сън над 8 часа е свързан с приблизително 28% повишение на риска. Изводите потвърждават и предишни наблюдения, че както хроничният недостиг на сън, така и прекалено дългите нощни периоди на спане могат да бъдат неблагоприятни за мозъчното здраве.
Авторите на проучването подчертават, че става дума за статистически асоциации, а не за доказана причинно-следствена връзка. Те отбелязват, че в някои случаи по-дългият сън може да бъде ранен симптом на вече започнал невродегенеративен процес, а не задължително негов причинител. Независимо от това, комбинацията от подходящи навици — достатъчен, но не прекалено дълъг сън, редовно движение и по-малко време в седнало положение — изглежда оказва значимо благоприятно въздействие върху фактори, които поддържат мозъчното здраве.
В екипа на Университета Йорк се посочва механистично обяснение за наблюдаваните ползи: упражненията подобряват мозъчния кръвоток, подпомагат изчистването на метаболитни отпадъци от невроните и укрепват сърдечно-съдовата система, което в комбинация с нормален режим на сън стимулира съдови, невротрофични и противовъзпалителни процеси, благоприятни за мозъка.
Проучването има няколко силни страни: огромният мащаб на анализа, обхващащ почти 4,5 милиона души; включването на участници от 35-годишна възраст, което позволява проследяване от по-ранен възрастов праг; и фокусът върху хора, които в началото на наблюдението не са страдали от деменция, за да може да се регистрират нововъзникнали случаи във времето. Това прави заключенията релевантни за политики и препоръки, насочени към превенция чрез промени в начина на живот.
В същото време изследователите признават и ограниченията на своя анализ. Данните в изследванията, включени в обзора, варират по качество и начин на събиране, а само 3 от 69-те проучвания са разглеждали детайлно факторите, свързани конкретно със заседналия начин на живот. Поради това авторите призовават за бъдещи дългосрочни проучвания, които да следят промените в навиците за сън и движение през средната възраст и да установят по-ясни причинно-следствени връзки.
Тези резултати представляват важни новини за обществото и здравните политики, тъй като към момента няма окончателно лечение за повечето форми на деменция. Експертите напомнят, че според оценки приблизително половината от случаите биха могли да се предотвратят чрез промени в начина на живот — поради което подобни изводи са от значение както за клинични препоръки, така и за информационни кампании.
За повече подробности и локален контекст съобщава town.bg, а таун.бг и други информационни канали отбелязват, че вниманието към съня и физическата активност остава ключово в превенцията на когнитивния упадък. Новини като тази подчертават необходимостта от ранни интервенции и продължително наблюдение, за да се намалят бъдещите тежести за засегнатите индивиди и обществото като цяло.
Абонирайте се за нас в Google News.
