Учени от университет „Корнел“ в Ню Йорк представят нова хипотеза за произхода на рядък и много ярък клас астрономически явления, наблюдавани едва 14 пъти от 2018 г. насам. Става дума за LFBOT — Luminous Fast Blue Optical Transients — силни, бързо угасващи сини оптични проблясъци, които избухват за дни и могат да светят до 100 пъти по-интензивно от повечето известни астрономически източници, съобщава town.bg. Тези наблюдения предизвикват интерес сред международната общност и попадат сред важни новини в областта на астрофизиката.
Основната характеристика на LFBOT е характерното им синьо сияние и краткият им временен интервал: пикът настъпва и утихва само за няколко дни, докато традиционните звездни експлозии продължават седмици или месеци. В публикувано онлайн изследване д-р Аня Нюджънт и нейните колеги анализират типовете галактики, в които са регистрирани тези проблясъци, и измерват параметри като темпове на звездообразуване, маса и съдържание на тежки елементи. На базата на тези данни изследователите изработват модел, който свързва наблюдаваните свойства на LFBOT с конкретен механизъм на възникване.
Един от ключовите изводи е, че LFBOT могат да бъдат провокирани от сблъсък между свръхплътни обекти — например черни дупки или неутронни звезди — и много горещи, ярки звезди от типа Wolf‑Rayet. В предложената в статията сценарий тези Wolf‑Rayet звезди възникват в двойни системи, където по-голямата звезда „поглъща“ външните слоеве на спътника си и така оставя оголено хелиево ядро. Междувременно звездата, която е натрупала голямо количество от откраднатия водород, може да колабира и да експлодира като свръхнова, оставяйки зад себе си компактен остатък — черна дупка или неутронна звезда.
Според съавтора проф. Брайън Мецгер, когато този компактен обект навлезе в средата на оставената Wolf‑Rayet звезда, той може да поглъща маса с много висока скорост и да освободи значителни количества гравитационна енергия. Част от тази енергия се превръща в мощни струи и потоци, които при сблъсъка с околната материя предизвикват изключително горещ и ярък, но краткотраен светлинен проблясък. Този механизъм обяснява защо LFBOT запазват синьото си излъчване през цялото време на своя кратък живот.
Екипът анализира и разпределението на събитията в галактиките и отбелязва, че LFBOT не са концентрирани в регионите с най-интензивно звездообразуване, както би се очаквало при обикновени звездни експлозии. Проф. Мецгер предлага обяснение: обектите-източници са получили своеобразен „тласък“ при своето формиране или при предишни динамични събития и са били изхвърлени далеч от местата, където са се образували. Това дава смисъл на наблюдението, че един от проблясъците е регистриран на около 55 000 светлинни години от центъра на своята галактика.
В публикацията се обръща внимание и на редкия характер на явлението: едва 14 случая от 2018 г. насам означават, че LFBOT са изключително редки и трудни за систематично проучване. Авторы подчертават необходимостта от допълнителни наблюдения и от събиране на по-голям статистически материал, за да се потвърдят детайлите на предлагания модел и да се изключат други възможни механизми. Тези резултати представляват важни новини за общността и оформят насоките за бъдещи наблюдателни програми и теоретични разработки.
Предложената интерпретация не изключва възможността за разнообразие от произходи: различни системи и комбинации от маси и орбити биха могли да дадат сходни оптични характеристики. Въпреки това, според екипа на Нюджънт, моделът с проникване на компактен остатък в Wolf‑Rayet звезда осигурява убедително обяснение за бързото, синьо и изключително ярко проявление на LFBOT, както и за наблюдаваните пространствени разпределения.
Това развитие в изучаването на LFBOT е от значение за широк кръг изследователи и наблюдатели, които следят редките трансенти и стремежа да разберат крайните етапи на звездната еволюция. В контекста на новинарските потоци таун.бг и други платформи продължават да отразяват тези открития като част от динамиката на модерните астрофизични изследвания.
Абонирайте се за нас в Google News.
