Растящата мода към високо-протеинови режими за здравословен начин на живот предизвиква опасения сред специалистите, които предупреждават за повишен риск от камъни в бъбреците при екстремен прием. Главният медицински кореспондент д-р Тара Нарула посочва, че взаимодействието между диетата и бъбречната функция е от ключово значение за предотвратяване на проблеми, сочат важни новини от медицинската общност.
По думите на д-р Нарула бъбреците действат като основен филтър на кръвта и от тяхната работа зависи отделянето на урината и разтварянето на различни химични вещества. Нивото на хидратация, начина на живот, генетични фактори и съдържанието на храната могат да създадат условия за формиране на камъни в бъбреците, обяснява тя, което според новините в сектора поражда необходимост от по-голямо внимание при екстремни диети.
Един специфичен вид камъни — тези от пикочна киселина — се образуват при разграждане на пурини, които са продукт от метаболизма на животинските протеини. При хора, които следват силно животинско ориентирани режими като т.нар. „диета на хищника“ (carnivore diet), се наблюдава потенциално повишаване на нивата на пикочна киселина, което при благоприятни условия може да доведе до кристализация и образуване на камъни. Статистически данни, цитирани в публикациите, сочат, че камъните в бъбреците засягат около един на всеки десет души в някои популации, което превръща темата в значимо здравословно предизвикателство.
Клиничните прояви при наличие на камъни включват силна болка в едната страна на тялото, придружена понякога от треска и втрисане, гадене и симптоми на обструкция на бъбрека. Важно е да се подчертае, че подобни признаци изискват медицинска оценка, тъй като блокажът или възпалението може да наложат спешни интервенции.
По отношение на оптималния дневен прием експертите припомнят стандартните препоръки. Американската сърдечна асоциация (AHA) препоръчва приблизително 0,8 грама протеин на килограм телесно тегло за възрастни над 18 години, а някои федерални насоки повишават тази граница до около 1,2 грама на килограм. В количествен план протеините следва да осигуряват между 10% и 35% от дневния калориен прием. За човек с телесно тегло около 68 кг това означава близо 55 грама протеин дневно като ориентир.
Специалистите в материалите уточняват, че нормална храна с порция пилешко или гръцко кисело мляко не поражда тревога, но рискът нараства при прием, който е два или три пъти над препоръчителното — около 200 грама протеин или повече дневно. Най-голяма опасност представлява комбинацията от висок прием на животински протеини без адекватна хидратация и без достатъчен прием на плодове, зеленчуци и въглехидрати, тъй като това улеснява кристализацията на пикочната киселина.
В отговор на тези притеснения експерти съветват балансиране на протеиновите източници и заместване на част от животинските продукти с растителни алтернативи. Препоръчителните варианти включват бобови култури като леща и боб, ядки, както и соеви продукти и тофу. По този начин се намалява натоварването с пурини от животински произход и се повишава приемът на влакнини и антиоксиданти, които подпомагат общото здраве.
Профилактиката включва и прости мерки: адекватна хидратация, богата на плодове и зеленчуци диета и умерен прием на животински протеин. Тези стъпки намаляват риска от образуване на камъни и подпомагат нормалната функция на бъбреците. Поради растящия интерес към екстремни хранителни режими темата придобива статут на важни новини за общественото здраве и изисква информиран избор от потребителите на хранителни съвети и диети.
Тази информация също така се следи от медии и здравни платформи и в някои материали се съобщава town.bg, като потребителите на таун.бг и други източници следва да се ориентират към балансирани решения и консултация с лекар при съмнения за рискови хранителни практики.
Абонирайте се за нас в Google News.
