Закриването на Комисията за противодействие на корупцията не е загуба нито за обществото, нито за държавното управление. Това заяви пред БНР адвокатът и бивш министър на вътрешните работи Емануил Йорданов, който определи структурата като лишена от реална полезност още от самото ѝ създаване.
По думите му част от дейността на комисията е била използвана като инструмент за политически натиск, но дори и извън този аспект органът не е постигал смислени резултати. „Не само че нямаше обществена полза, но и онези, които се опитваха да използват комисията по превратен начин, не извличаха реални дивиденти“, коментира Йорданов.
Той подчерта, че липсва ясна логика защо комисията е била създадена по този модел и защо именно в този момент е закрита, но е категоричен, че едва ли някой ще съжалява за нейното изчезване. Според него отсъствието на КПК няма да нанесе щети на управлението на страната.
Като основен проблем в сферата на правото и законодателството Йорданов посочи липсата на сериозна юридическа експертиза сред управляващите. „Няма силни юристи, които да обяснят как се правят закони и как те се прилагат. Всичко изглежда хаотично, а усилията не водят до реален резултат“, заяви той, сравнявайки управленските действия с „пакостите на Макс и Мориц“.
Бившият вътрешен министър омаловажи и значението на архива на закритата комисия. По думите му притежаването на тези документи не представлява реален политически или институционален ресурс. В този контекст Йорданов коментира и темата за влиянието на Делян Пеевски, като заяви, че ролята му в българския политически живот постепенно се изчерпва. „Преди подобни негови изявления предизвикваха бурни реакции, днес минават почти незабелязано“, отбеляза той.
Според Йорданов реална и ефективна борба с корупцията може да има едва когато бъдат създадени условия съдебната система да функционира независимо, професионално и без политически натиск. Само тогава, по думите му, подобни усилия биха имали смисъл и обществено доверие.
