На 6 май Европейската комисия представи нова амбициозна пътна карта, която цели окончателно освобождаване на Европейския съюз от зависимостта му от руските енергийни източници. Стратегическият документ идва като продължение на плана REPowerEU, стартирал през 2022 г. след началото на войната в Украйна, благодарение на който делът на руския газ във вноса на ЕС спадна от 45% на 19%.
Новата цел: до 2027 г. да се спре изцяло вносът на руски газ, петрол и ядрени материали, като паралелно се гарантират сигурни и достъпни енергийни доставки.
Сред основните мерки:
Газ: прекратяване на всички договори с руски доставчици до края на 2027 г., включително втечнен природен газ (LNG), спиране на спот сделките до 2025 г.
Петрол: засилване на санкциите срещу руския „сенчест флот“, който заобикаля ограниченията чрез нелегални трансфери.
Ядрена енергия: ограничаване на вноса на уран и ядрени материали от Русия; страните членки работят по замяна на руското гориво – включително България, която вече има договор с Westinghouse.
Фокусът остава върху чистата енергия – рекордни 96 GW нови мощности от слънце са инсталирани през последната година. За първи път електричеството от възобновяеми източници в ЕС надмина това от газ.
Комисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта, че през 2023 г. ЕС е платил 23 милиарда евро за руска енергия – нещо, което „трябва да спре“. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че пълното прекъсване на енергийните връзки с Русия е дълг към гражданите и Украйна.
Критика и предупреждения също не липсват: експерти призовават ЕС да не замества зависимостта от Русия с нова – например от американски LNG. Организации и анализатори настояват за инвестиции в електрификация, енергийна ефективност и по-силна енергийна интеграция, вместо внос на нови горива от трети страни.
ЕС се изправя пред решаващ момент – да докаже, че стратегическата автономност може да бъде постигната чрез устойчиви и чисти енергийни решения, вместо чрез геополитически компромиси.
