Пророк Авдий, чието име означава „слуга на Господ“, живял около 800 г. пр. Хр. и е един от 12-те „малки“ пророци с кратки книги в Библията. Роден в град Сихем, той бил възпитан в преданост към еврейската вяра и се възмущавал от идолопоклонството на народа и царското семейство.
Авдий служил в царския двор по времето на цар Ахав и сина му Охозия, но напуснал, за да стане ученик на пророк Илия. Благодарение на подкрепата си за вярата в единия Бог, Авдий получил пророчески дар и учил народа на отеческата вяра. Книгата му се отличава с поетичен език и остри изобличения срещу отстъпничеството.
Мъченик Варлаам е ярък пример за твърдост в християнската вяра. През 304 г. в град Кесария Кападокийска, по време на гоненията на император Диоклетиан, възрастният християнин бил подложен на мъчения, за да се отрече от вярата си. Когато насилниците не успели, измислили хитрост – заставили го да държи тамян над пламтящ жертвеник, надявайки се ръката му да се отвори и да хвърли тамяна в огъня, символизирайки участие в идолослужение.
И двамата – пророкът Авдий и мъченикът Варлаам – оставят примери за непоколебима вяра и духовна сила.
