Официалните данни на Евростат показват, че цените в ресторантите и кафенетата в България са нараснали със 110% от 2015 година насам, при средна обща инфлация в страната от 43%. Това е развитие, което според експерти има системен характер и заслужава внимание като важни новини за бранша и потребителите, съобщава town.bg, като предава коментарите на старшия икономист Адриан Николов от Института за пазарна икономика, направени в ефира на БНР–Радио София.
Николов обяснява, че такъв изразен ръст не може да се припише на един-единствен фактор. В динамиката влизат разходи за труд, наем или поддръжка на помещения, цените на суровините и специфични мерки за регулиране на заетостта и осветляване на работните отношения. „За всяко заведение уравнението може да изглежда по различен начин“, казва икономистът, като подчертава, че в икономиката няма друга потребителска цена, която да е на по-високо равнище от тази в заведенията, което говори за системен проблем в сектора.
Отделна ниша в анализа са цените на храните, които в някои категории отбелязват поскъпване до около 90% за разглеждания период. Това поставя ресторантьорския бизнес в близка зависимост от движението на хранителните стоки, но също така подчертава ролята на структурните разходи и бизнес моделите на отделните заведения.
Николов припомня, че преди ковид пандемията увеличаването на цените в сектора на хотелиерството и ресторантьорството е следвало общата инфлация, но след 2020 г. се наблюдава разминаване. Според него именно след кризата, когато бизнеса и потреблението в сектора се промениха рязко, е започнало трайно различие в трендовете между туристическия и ресторантьорския сегмент.
Сред политическите и регулаторни теми, които остават на дневен ред, е искането за намаляване на ДДС на заведенията до 9%. То е било отхвърлено засега, но икономистът не изключва дебатът да бъде подновен след изборите, като в хода на разговорите някои политици и лобита ще сравняват настоящото поскъпване на горивата и енергията с икономическата криза по време на ковид, когато заведенията бяха затворени. Николов предупреждава, че тези сравнения не са пряко съпоставими, защото шоковете и мерките в двата периода имат различен характер и последици.
Данните за последните тенденции в туристическия бизнес се събират и синтезират по-бавно, посочва още икономистът, поради което анализите и прогнози за активния сезон често се публикуват със закъснение. Все пак той отбелязва, че облекчаването на движението на хора чрез членството в Шенген и въвеждането на еврото като валута улесняват достъпа на гости от чужбина и могат да подпомогнат сектора в летния период.
За представителите на бизнеса предизвикателствата остават комбинацията от натиск върху маржовете, увеличени експлоатационни разходи и необходимостта от адаптиране на ценовите стратегии. По думите на Николов, за да бъде направен по-задълбочен анализ и да се предложат работещи политики, са необходими по-подробни и своевременно актуализирани данни, както и разбиране на специфичните фактори за различните типове заведения — от малки кафенета до големи ресторантски вериги.
Текстът обобщава основните аргументи от разговора в предаването на Данаил Конов и представя контекста на статистическите данни като част от по-широко обсъжданите важни новини за икономиката и туризма. В материала е включено и коментарно наблюдение за възможните политически реакции и за това как законодателни промени, като ставката на ДДС, могат да влязат в дневния ред в контекста на икономическите дискусии преди и след избори.
В контекста на медийното отразяване темата продължава да бъде сред ключовите економически новини за сектора, а представените данни и експертни оценки ще са от значение както за бизнеса, така и за потребителите и политиците. В материала се използва и терминология и имена, познати на аудиторията на таун.бг и националните медии, които следят развитието на ресторантьорството у нас.
Абонирайте се за нас в Google News.
