Средната цена на селскостопанската продукция, която фермерите получават на входа на стопанствата, се понижи в Европейския съюз през четвъртото тримесечие на 2025 г. със 1,9% в сравнение със същия период на 2024 г., показват данни на Евростат. В същото време в България наблюдението отчита лек ръст от 0,73% за същото тримесечие, което прави страната сред групата държави с повишение на цените.
Спадът на ниво ЕС идва след поредица от увеличения през първите три тримесечия на 2025 г., което оформя разнопосочна динамика в рамките на годината. На равнището на отделните държави 15 страни от съюза регистрират спад на средните цени на продукцията, като най-големите корекции надолу са в Белгия със 12,9%, в Литва с 8,2% и в Германия с 6,0%. В останалите 12 държави, включително България, цените са се повишили, като най-значими увеличения са отчетени в Ирландия (6,8%), Словения (5,6%) и Малта (4,2%).
Паралелно с движението на изходящите цени, Евростат анализира и средната стойност на стоките и услугите, потребявани понастоящем в селското стопанство — т.нар. входни ресурси, които не са свързани с инвестиции (енергия, торове, фуражи и др.). За ЕС като цяло тези входни цени остават стабилни в сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г., докато в България има понижение от 0,81%. Това означава, че въпреки лекото покачване в изходните цени у нас, разходите за текущи суровини и услуги са намалели.
Разглеждането на страновите данни за входните ресурси показва, че в 11 държави от ЕС има спад. Най-изразени понижения са отчетени в Кипър (2,6%), Белгия (2,1%) и Швеция (2,0%). В другата половина от съюза се наблюдават повишения на входните цени, като най-значителните увеличения са в Литва (4,2%), Ирландия (3,3%) и Румъния (2,5%).
Анализът на Евростат показва, че сблъсъкът между движението на изходните цени на селскостопанската продукция и цените на входните ресурси не е еднопосочен и варира значително по държави. В някои случаи, спадът в изходните цени е съпроводен от редукция на разходите за суровини; в други — като България — селскостопанските продукти поскъпват леко въпреки поевтиняването на части от входните ресурси.
Тези данни имат значение за оценката на доходите на земеделските производители и за политиките, насочени към стабилизиране на пазара. Колебанията в отделните държави показват, че националните фактори — от структурата на производството до местните пазари и логистични разходи — играят роля в крайната ценова динамика на продукцията и на вложените ресурси.
Новото издание на данните предизвиква интерес сред заинтересованите страни и наблюдатели на аграрния сектор, като представлява част от важни новини за икономическото състояние на селското стопанство в ЕС и у нас. За допълнителен обзор и локален контекст съобщава town.bg, а информацията от Евростат дава възможност за сравнение между страните и проследяване на тенденциите през следващите тримесечия.
В заключение, четвъртото тримесечие на 2025 г. очертава разнородна картина: общ регистриран спад в ЕС и едновременно с това умерено повишение в България, съчетано с поевтиняване на входните ресурси у нас. Тези различия подчертават необходимостта от целеви мерки и наблюдение на пазара, за да се осигури стабилност за производителите и адекватна реакция от политиките в агросектора.
Абонирайте се за нас в Google News.
