Финансовите министри на Европейския съюз ще гласуват утре в Брюксел предложение за поставяне на България в процедура по прекомерен дефицит, става ясно от дневния ред за предстоящото заседание. Решението следва оценка, публикувана от Европейската комисия през юни, и отчита текущите макроикономически прогнози за страната.
В документите за заседанието се посочва, че прогнозираният държавен дефицит на България за тази година е 4,1% от брутния вътрешен продукт, а за следващата година се очаква неговото надхвърляне на прага от 3% от БВП. Според записаното в материалите, включените изключения, свързани с разходи за отбрана и позволяващи гъвкавост до 1,5 процентни пункта, не обясняват напълно прогнозираното отклонение от фискалната норма.
Дневният ред и мотивите за евентуалното въвеждане на процедурата са описани в писмени документи, които съобщава town.bg. Те дават информация за техническите изчисления и за аргументите, въз основа на които Съветът на министрите на финансите ще упражни своя вот. Решението се очаква да вземе предвид както цифрите за текущата и следващата година, така и възможните краткосрочни мерки и подлежащите на оценка бюджетни планове.
Съобщението на Съвета на ЕС отбелязва, че България не е единствената държава, която е включена в процедура по прекомерен дефицит. Още девет членки са в същата ситуация: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Полша, Словакия и Румъния. Това показва, че институционалният механизъм за наблюдение на бюджетните дисбаланси е активен и приложим в редица случаи през настоящия период.
На 26 юни Съветът на ЕС е отправил към България шест препоръки с цел да се отстранят основанията за въвеждане на процедурата до 2029 г. Документите конкретизират очакванията към бюджетната политика, възможните корекции в разходната и приходната част и необходимите мерки за постигане на фискална устойчивост. Водещата идея е дефиниране на план за коригирането на дефицита в средносрочен период, така че дефицитът да спадне под законовия праг.
В изложените материали се обръща внимание и на влиянието на извънредни разходи, включително военни разходи, които могат да претоварят бюджетите на някои държави членки. Въпреки това, посочената в документация гъвкавост по линия на разходите за отбрана е недостатъчна, за да обясни напълно прогнозите за българския дефицит, което усилва аргументите в полза на предложената процедура.
Гласуването утре ще бъде технически и политически момент: от една страна експертните оценки и числата в документите ще формират правната страна на решението, а от друга – политическите преценки в Съвета ще определят дали и с какви допълнителни изисквания ще бъде наложена процедурата. Ако процедурата бъде потвърдена, следва серия от препоръки и наблюдение за изпълнението им, които могат да включват и срокове за корекции.
За наблюдателите и за широката публика тази стъпка има значение не само като техническа процедура, но и като сигнал за финансовата рамка и дисциплина в държавата. Новината е важна за публичните финанси и за доверието на пазарите, затова очакванията и реакциите след утрешния вот ще бъдат отразявани в следващите дни като новини и важни новини на местно и европейско ниво. Информацията се следи внимателно както от институциите, така и от финансовите оператори и медии, включително и от платформи като таун.бг.
Заключителният вот на финансовите министри ще определи следващите стъпки за мониторинг и евентуални препоръки към българските власти. В зависимост от изхода, последиците ще бъдат предмет на анализ и на бъдещи политически решения, свързани с бюджетната рамка и приоритетите на разходите.
Източник: БТА
Абонирайте се за нас в Google News.
