Балотажът представлява механизъм за провеждане на втори тур избори, който дава възможност избирателите да решат окончателно между кандидатите с най-голяма подкрепа. Практиката е дълбоко вкоренена в европейските избирателни традиции и в съвременния политически речник думата произлиза от френското ballottage, свързано с гласуване чрез бюлетини. При класическата двутурова система до втори тур достигат двамата кандидати с най-много гласове, а победител става този с по-голяма подкрепа на решаващия вот.
В България двутуровата система се появява рано в преходния период след 1989 г. Първият ѝ масов приложим модел е при парламентарните избори за Седмото Велико народно събрание през юни 1990 г. Първият тур се проведе на 10 юни 1990 г., а вторият в районите без ясен победител – на 17 юни 1990 г. Тогава вотът беше организиран по смесен изборен модел: от общо 400 депутатски места 200 се разпределяха по пропорционална система чрез партийни листи, а другите 200 се избираха мажоритарно в едномандатни райони.
За мажоритарните места бяха необходими повече от половината действителни гласове, за да бъде кандидат избран още на първия тур; в противен случай следваше балотаж между двамата с най-много подкрепа. По сведения от историческа справка, цитирана в списание „Понеделник“, Българската социалистическа партия спечели 75 мандата в мажоритарните райони на първия тур и още 39 на втория, което илюстрира ролята на втория тур при разпределяне на представителството.
Двутуровата система бе използвана и на първите демократични местни избори през 1991 г. Първият тур се проведе на 13 октомври паралелно с парламентарните избори за 36-ото Народно събрание, а повторните гласувания бяха насрочени на 22, 26 и 27 октомври в зависимост от населените места и логистиката. В тези избори участваха 61 партии — 31 в девет коалиции и 30 самостоятелно, а вотът се организира в 273 общини при избирателна активност 83,87%. На местно ниво балотажът се прилага при избор на кмет, когато никой кандидат не събере повече от половината от действителните гласове на първия тур.
Първият пряк президентски балотаж в новата конституционна рамка се случва през януари 1992 г., след като Конституцията от 12 юли 1991 г. въвежда пряк избор на държавен глава. Първият тур бе проведен на 12 януари 1992 г.; на балотаж на 19 януари достигнаха двойките Желю Желев – Блага Димитрова, издигнати от Съюза на демократичните сили, и Велко Вълканов – Румен Воденичаров. В крайния резултат победиха Желю Желев и Блага Димитрова, които останаха първите президент и вицепрезидент, избрани чрез пряк вот в демократичната история на страната.
Правилата за избор на президент и вицепрезидент предвиждат, че за победа още на първия тур е необходимо едновременно кандидатската двойка да получи повече от половината действителни гласове и в гласуването да участва повече от половината от имащите право на глас. Ако тези условия не бъдат изпълнени, се провежда втори тур седмица по-късно между двете двойки с най-много гласове. На балотажа печели тази с по-голям брой гласове, без да се изисква минимална избирателна активност.
Практиката показва и ограниченията на двутуровата система. Тя изисква допълнителни ресурси и организационни усилия, удължава изборния процес и предполага отново ангажиране на избирателите. Освен това политически преговори и коалиционни договорки между туровете могат да повлияят на резултата. Досега, от въвеждането на преките президентски избори през 1992 г., никой президент не е избран още на първия тур; дори през 2006 г., когато Георги Първанов получава над 64% от гласовете на първия тур, също се стига до балотаж заради незадоволителна избирателна активност.
Тази система остава тема на анализ и дебат в българската политическа практика, тъй като съчетава стремежа за по-широка легитимност на избрания представител с допълнителни организационни и демократични предизвикателства. За актуални новини и обзорни материали, включително важни новини за изборните правила и практики, съобщава town.bg, а платформата таун.бг често включва аналитични материали по темата.
Абонирайте се за нас в Google News.
