На 25 декември християнският свят чества Рождество Христово – един от най-големите църковни празници, посветен на рождението на Исус Христос. Събитието поставя началото на новото летоброене, въведено от римския монах Дионисий Малки, който изчислява, че Христос е роден на 754-ата година от основаването на Рим.
Според Евангелието, Исус се ражда във Витлеем, в пещера, където пастирите затваряли овцете. Мария и Йосиф не намират място в страноприемницата и се подслоняват в пещерата, където Младенецът е положен в ясла. В момента на раждането чудна светлина озарява небето, а ангели известяват пастирите за идването на Спасителя. Първи на Христос се покланят витлеемските пастири, последвани от трима източни мъдреци, водени от Витлеемската звезда.
Рождество Христово се празнува с богослужения и множество обичаи. В българския народен календар празникът започва с коледуване – традиция, в която участват млади мъже, наречени коледари. Те обикалят домовете през нощта, пеят песни за здраве и благополучие, а стопаните ги даряват с краваи, пари и храни. На 26 декември коледарите разпределят събраните дарове, като краваите се даряват на любимите им момичета.
На Рождество Христово имен ден празнуват Христо, Христина, Радослав, Кристиян и още множество имена, свързани с празника. Празничният цикъл завършва със Стефановден на 27 декември, посветен на архидякон Стефан – първомъченика на християнската църква.
