Цените на петрола отбелязаха понижение, след като Ирак подписа споразумение за възобновяване на износа на суров петрол през Турция, заобикаляйки Ормузкия проток, и на фона на засилените усилия на САЩ да осигурят свободен достъп до стратегическия воден път.
Сортът Brent се търгува под 101 долара за барел, след като във вторник регистрира скок с над 3%, докато американският West Texas Intermediate остава около 93 долара за барел. Ирак и Кюрдистан постигнаха договорка за използване на тръбопровод през полуавтономния регион до турското пристанище Джейхан, което ще позволи частично компенсиране на затворения Ормузки проток.
Междувременно САЩ използваха противобункерни боеприпаси за удари по подземни ирански позиции, близо до Ормузкия проток, ключов маршрут за световния петролен транспорт, чието отваряне президентът Доналд Тръмп настоява да се осигури.
Конфликтът се засили допълнително след смъртта на Али Лариджани, секретар на Висшия съвет за национална сигурност на Иран. „Смъртта на Лариджани е сериозен сигнал и може да увеличи риска от нарушаване на петролните доставки от Иран“, коментира Аарън Стайн, президент на Института за изследвания на външната политика.
Пренасочването на иракския петрол през Турция облекчава частично опасенията за доставките, но продукцията на Ирак в рамките на ОПЕК остава около 1,4 милиона барела дневно – една трета от нивата преди блокадата на Ормузкия проток, съобщава Bloomberg TV Bulgaria.
От началото на годината цената на Brent е нараснала с почти 70%, като значителна част от ръста се дължи на първоначалните удари на САЩ и Израел срещу Иран и блокирането на корабния трафик. Това доведе до поскъпване на енергията и засилване на опасенията от ускорена инфлация.
Анализатори прогнозират, че при продължаващ конфликт и ограничения на добива Brent ще остане в диапазона 95–110 долара за барел. „При удар по голяма рафинерия или допълнително миниране на протока, диапазонът може да се увеличи с още 10–20 долара“, посочва Робърт Рени от Westpac Banking Corp.
Това развитие показва колко уязвима остава глобалната енергийна мрежа и подчертава геополитическото значение на алтернативните маршрути за петрол.