Без приет държавен бюджет и с кабинет в оставка България официално стана 21-вият член на еврозоната от 1 януари. Така страната отбеляза ключов финал в дългия си път към пълна европейска интеграция – близо 20 години след присъединяването си към Европейския съюз. С това откритие започва анализът на авторитетното испанско издание La Vanguardia, посветен на приемането на еврото от София.
Историческото събитие обаче се случва на фона на сериозна вътрешнополитическа нестабилност и дълбоко разделено общество. Значителна част от българите гледат скептично на единната валута, основно заради страховете от рязък ръст на цените. Данните от последния Евробарометър показват, че 49% от гражданите са против въвеждането на еврото. На този фон страната остава сред най-бедните в ЕС, със средна работна заплата около 1300 евро.
Присъединяването на държавата с население от 6,4 милиона души идва по-малко от месец след оставката на консервативния премиер Росен Желязков и разпадането на коалиционното му правителство в началото на декември. Причината – масови протести срещу корупцията и проектобюджета за 2026 г., първият, планиран в евро. Предстоящите парламентарни избори през пролетта ще бъдат осмите за последните пет години – показател за хроничната политическа нестабилност.
Така несигурността засенчва момент, който по замисъл трябваше да бъде кулминацията на процес, започнал още с влизането на България в ЕС през 2007 г. След присъединяването към Валутния механизъм II през 2020 г. и години в т.нар. „чакалня за еврото“, страната получи окончателно одобрение от Брюксел през лятото, след като инфлацията беше сведена до 2,7%. Официалният фиксиран курс беше потвърден – 1,95 лева за едно евро.
До края на януари и левът, и еврото ще бъдат законно платежно средство, а от 1 февруари европейската валута ще остане единствената официална.
Опасенията от поскъпване допълват и без това силното обществено недоволство, свързано с корупцията и липсата на реформи. В опит да тушира напрежението, правителството в оставка обяви, че ще санкционира търговци, които извършват „необосновано увеличение на цените“.
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард увери при скорошното си посещение в София, че опитът на други държави показва минимален ценови ефект – средно между 0,2 и 0,4%. В Хърватия, последната приета в еврозоната през 2023 г., поскъпването е достигнало 0,4%, но според ЕЦБ този ефект бързо е бил неутрализиран.
Въпреки обществените страхове, бизнесът като цяло подкрепя промяната. Проучване на Alpha Research сочи, че близо 70% от работодателите оценяват положително влизането в еврозоната с нейните над 350 милиона потребители.
Икономическите показатели също дават основания за оптимизъм. След членството в ЕС брутният вътрешен продукт на България се е увеличил четирикратно и вече надхвърля 111 млрд. долара, а държавният дълг остава под 30% от БВП – сред най-ниските нива в Съюза, отбелязва La Vanguardia.
Част от обществените страхове обаче се подхранват и от целенасочени дезинформационни кампании, сочат анализатори, включително такива с проруски произход. „Колкото по-дълбоко България се интегрира в европейските структури, толкова по-ограничено ще бъде руското влияние“, коментира пред Associated Press Димитър Керанов от Германския фонд „Маршал“ в Берлин.
