Артистът говори откровено за сцената, сексуалността, скандала с концертите в Москва и уроците от детството
В нов епизод на подкаста „Храмът на историите“ с водещ Мариян Станков – Мон Дьо, провокативният артист, композитор и изпълнител Иво Димчев говори откровено за границите между изкуството и политиката, за сцената в Русия, за ЛГБТ идентичността си и за личните си битки от детството до днес.
За концертите в Москва и обвиненията в легитимиране на режима
Решението на Димчев да изнесе концерти в Москва в разгара на войната в Украйна предизвика бурни обществени реакции. Негови критици твърдят, че подобни участия легитимират режима на Путин, който е обвиняван в потъпкване на човешките права.
„Аз нямам политическа позиция, против войната съм“, заяви артистът. „Когато тя започна, получих съобщение от украински войник, че батальонът му има за химн моя песен.“
„Официално властта в Русия е враждебна към гей хората. Неофициално – не“
Иво Димчев коментира и сложната ситуация с ЛГБТ правата в Русия. Въпреки репресивните закони, според него реалността е друга:
„Официално в Русия властта е враждебна към гей хората, неофициално – не. Гей хората имат огромна власт в държавата на Путин.“
Той подчерта, че неговата руска публика е съставена предимно от гей мъже и че продължава да вярва в силата на музиката и връзката с хората, независимо от контекста.
Изкуството като зона на дискомфорт
„Моите песни не искат да бъдат хитове – те са изречения в поетичен, вулгарен разговор с публиката“, казва Иво Димчев.
Той вярва, че мисията на изкуството е да създава пространство, в което хората се чувстват удобно дори в неудобното, и признава, че много от темите в творчеството му стоят в сянка, „защото не се разказват публично“.
Личната му истина: „Оцелях и се научих да се забавлявам със себе си“
Димчев открито говори за тормоза в детството си, заради своята експресивност и хомосексуалност:
„Толкова съм бил тормозен като дете – че съм лигав, гей, екстравагантен… още на 6-7 години. Но аз оцелях.“
Днес, по думите му, именно онези хора, които са се подигравали с него, са го направили по-силен.
„Хомофобията е детска лудост. Това не са зрели хора. Пожелавам им да пораснат, преди да имат мнение за любовта.“
Иво Димчев остава един от най-ярките и поляризиращи гласове на българската и европейската сцена – артист, който не се страхува да бъде себе си, независимо от цената.
