Резултатът от последните парламентарни избори в Русия отново постави въпроса доколко официалните резултати отразяват реалните политически нагласи в страната. Управляващата „Единна Русия“ получи над 57% от гласовете и според предварителните официални данни спечели 355 от общо 450 места в Държавната дума.
Според анализ на Илан Берман, старши вицепрезидент на Американския съвет за външна политика, публикуван в „Нешънъл Интерес“, този резултат не трябва автоматично да се приема като доказателство за широко обществено одобрение на управлението на Владимир Путин. Берман поставя акцент върху ограниченията пред политическата конкуренция и условията, при които се проведе вотът.
Гласуването се проведе между 18 и 20 септември и беше първото парламентарно гласуване в Русия след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. Официалните резултати дадоха на „Единна Русия“ най-голямото парламентарно представителство в историята на партията.
Огромно мнозинство в Държавната дума
При резултат от около 58% управляващата партия запазва и разширява конституционното си мнозинство. То ѝ осигурява възможност да приема законодателство и да подкрепя конституционни промени без необходимост от коалиция с други парламентарни сили.
Официално на второ място се нарежда Комунистическата партия, следвана от Либерално-демократическата партия, „Новите хора“ и „Справедлива Русия“. Окончателното разпределение на местата според по-късните данни на руската Централна избирателна комисия е различно от първоначално обявеното, но „Единна Русия“ запазва категорично мнозинство в 450-местната Дума.
Въпросът за политическата конкуренция
Критиците на изборния процес обръщат внимание не само на самия резултат, но и на условията, при които е проведен вотът.
Според анализи, цитирани от международни медии, антиправителствената и антивоенната политическа конкуренция е била сериозно ограничена. Партията „Яблоко“, която открито се противопоставя на войната, не е допусната до участие в изборите за Държавната дума. Международни наблюдатели също не присъстваха в обичайния мащаб.
Ройтерс отбелязва, че в руската политическа система, която според критици не допуска реално политическо несъгласие, много кандидати на „Яблоко“ са били отстранени от надпреварата.
Тези обстоятелства са в основата на твърденията, че изборният резултат не може да бъде разглеждан единствено като измерител на обществената подкрепа за Кремъл.
Данни за разминаване с официалния резултат
Берман се позовава и на статистически анализ на „Новая газета Европа“, според който реалната подкрепа за „Единна Русия“ би могла да бъде значително по-ниска от официално отчетените близо 58%.
Друг анализ, публикуван след изборите, също посочва сериозно разминаване между официалния резултат и оценки, базирани на статистически модели. Тези изчисления обаче не представляват независим паралелен вот и не могат да бъдат представяни като установен окончателен резултат.
Отделен интерес представляват резултатите сред руснаци, гласували извън страната. Те показват по-различна картина, но не могат да бъдат пряко използвани като представителна извадка за цялото руско население, тъй като става дума за самоизбрана група от граждани, живеещи в чужбина.
Вотът и войната в Украйна
Самият Владимир Путин представи високата избирателна активност и резултата на управляващата партия като знак за обществена подкрепа за неговата политика и за военните действия в Украйна. Според официалните данни активността е достигнала около 59%.
Изборите се проведоха при продължаваща война, а новият парламент ще има важна роля при вземането на решения, свързани с бюджета, икономическата политика и продължаването на държавния курс.
Затова резултатът има значение не само за вътрешната политика на Русия. Той показва и че управляващото мнозинство разполага с още по-голям парламентарен ресурс за провеждане на политиката на Кремъл.
В същото време спорът около изборите остава свързан с въпроса доколко официалните резултати могат да бъдат използвани като надежден измерител на обществените нагласи при ограничена политическа конкуренция и отсъствие на значима антивоенна опозиция от изборната надпревара.
