Литературният критик анализира упадъка на политическия език и влиянието на социалните медии
Политиката все повече се превръща в част от поп културата, а езикът, с който се води, се доближава до стилистиката на жълтата преса. Това мнение изрази литературният критик и поет Йордан Ефтимов в интервю за Радио София.
„По речта на един политик можем доста добре да определим на какъв тип култура той е представител. Все повече са политиците, които потребяват само поп култура“, заяви Ефтимов, като подчерта, че това силно влияе върху начина на политическо говорене.
Като пример той посочи Илон Мъск, който – според него – до днес играе компютърни игри. Това не било критика, а по-скоро илюстрация за това как културната среда и интересите на един човек формират неговия светоглед и стил на комуникация.
Политическото слово – от висок до нисък стил
Йордан Ефтимов припомни, че използването на разговорен и дори опростен стил в политиката не е явление от последните години, нито само следствие от социалните мрежи. Според него началото е поставено още в 90-те години, когато вестници като „24 часа“ въвеждат разговорния тон в публичния език.
„Тогава изследователите на езика смятаха, че това е кампания по опростачване на българското политическо пространство. Аз мисля, че това беше част от една прекалена демократизация“, коментира той.
В днешно време политиците, които използват по-висок стил и реторични конструкции, не се възприемат като съвременни и интересни. По думите на Ефтимов, ако някой днес говори като Петър Стоянов в края на 90-те, ще бъде възприет като скучен и далеч от реалността.
Илюзията за „глас“ в социалните мрежи
Критикът обръща внимание и на влиянието на социалните медии, които създават усещането, че всеки може да бъде политик, журналист или коментатор:
„Това е заблуда, но тази заблуда работи. Безгласното мнозинство си мисли, че има глас“, заяви Ефтимов.
Според него, днешната медийна и политическа среда е продукт на социална ситуация, която позволява поп културата да доминира над стойностното политическо слово.
„Аз също смятам, че този език, тип жълта преса, е изключително потискащ, но той не идва от самите политици, а от нуждата им да оцелеят в една среда, която изисква зрелище и опростеност“, добавя литературният историк.
Въпреки критичното си отношение, Йордан Ефтимов изрази надежда, че тази попкултурна фаза на политиката ще бъде само временен исторически период, който ще бъде надживян.
