Присъединяването на България към еврозоната ще укрепи не само националната икономика, но и самата обща валута на ЕС, тъй като с всяка нова държава членка международното влияние и стабилност на еврото нарастват. Това заяви ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова по време на представяне на приоритетите на кипърското председателство на Съвета на ЕС в София.
Форумът, организиран от ПанЕвропа България в Централния военен клуб, беше посветен на ключовите предизвикателства пред Европейския съюз и ролята на България в тяхното преодоляване. В изказването си Чобанова подчерта усилията на страната за поддържане на фискална дисциплина и стабилност – фактори, които са решаващи за членството в еврозоната.
Тя коментира и обществените нагласи у нас, като призна, че подкрепата за еврото все още е под 50%. По думите ѝ обаче този скептицизъм не е прецедент – сходна ситуация е имало и в балтийските държави, където общественото доверие към новата валута рязко се е повишило до над 70% само месеци след въвеждането ѝ. Причината – хората са осъзнали реалните ползи и са приели еврото като своя валута, а не като външно наложена.
Чобанова отбеляза, че в държавите от еврозоната подкрепата за общата валута надхвърля 80%, като наред с това се наблюдава и положителен миграционен баланс – все повече граждани се завръщат в родината си заради по-добри икономически условия и бизнес среда.
В контекста на бъдещето на ЕС тя изрази увереност в прагматичния подход на кипърското председателство и подчерта, че съюзът е изправен пред дълбоки, системни предизвикателства, които изискват дългосрочни решения. Именно затова предложената от Европейската комисия Многогодишна финансова рамка, възлизаща на близо 2 трилиона евро, е замислена като по-гъвкава и опростена, с възможност за реакция в условия на несигурност. Основният принцип остава „пари срещу реформи“, при който всяко публично вложение трябва да води до реален икономически ефект и подобряване на качеството на живот.
Специално внимание беше отделено и на Плана за възстановяване и устойчивост. Чобанова подчерта, че държавите членки трябва да ускорят изпълнението на проектите си, тъй като до края на август и декември предстоят ключови срокове за постигане на целите и извършване на плащанията. Тя призова България към пълна мобилизация, като посочи, че по данни на ЕК националните планове вече са допринесли за увеличение на публичните инвестиции с около 4% от БВП.
Отбраната и сигурността също остават сред водещите приоритети на ЕС. Целта е по-добра координация между икономиките, за да се харчи по-ефективно и в мащаб, гарантиращ сигурността на континента. В този контекст Чобанова напомни, че България е кандидатствала по европейския инструмент SAFE с проекти за около 3,2 млрд. евро – възможност с ключово значение за българската отбранителна индустрия.
Накрая тя акцентира върху конкурентоспособността и икономическата дипломация на ЕС, като припомни, че Съюзът има десетки търговски споразумения по света и предстои финализирането на ключови партньорства, включително с Меркосур. Според нея именно чрез единство, координация и активна икономическа политика Европа може да излезе по-силна в условията на глобална несигурност и разделение.
