В социалните медии често се разпространяват неверни съобщения за смъртта на известни личности, наречени „измами със смъртта“ или „death hoax“ на английски. Това явление, при което се съобщава за фалшива смърт, съществува отдавна и е било наблюдавано още преди ерата на социалните мрежи. Един от ранните примери е американският писател Марк Твен, който през 1897 година се наложило да опровергае слуховете за смъртта си, а през 1907 г. отново бил „обявен за мъртъв“ от „Ню Йорк таймс“. Истинската му смърт настъпва през 1910 г.
Подобни случаи продължават и през 20-ти век, като през 1945 г. се появяват фалшиви съобщения за смъртта на Чарли Чаплин и Франк Синатра. Най-известният случай е слухът, че Пол Маккартни от „Бийтълс“ е загинал през 1966 г. и е заменен от двойник.
С развитието на интернет, фалшивите съобщения за смърт стават още по-разпространени. Тези съобщения често се разпространяват мигновено и достигат до милиони потребители. Според изследвания, феноменът може да бъде свързан с „публичен траур“, който изразява общественото осъзнаване на смъртта.
Експерти обясняват, че фалшивите съобщения за смърт често са резултат от хакерски атаки и „кликбейт“ тактики. Пример за това е инцидентът през 2018 г., когато актьорът Роуан Аткинсън беше обявен за мъртъв с цел разпространение на вируси. Подобни измами включват фалшиви новини, публикувани от хакнати акаунти в социалните мрежи, които могат да манипулират общественото мнение и да причинят значителни смущения.
Изследванията показват, че след разпространението на фалшиви новини за смърт, потребителите често критикуват социалните мрежи за неефективно управление на информацията, докато новинарските медии рядко са обект на критика. Хаштаговете и бързото разпространение на информация също играят роля в разпространението на дезинформацията.
