На 17 март православната църква почита паметта на Свети Алексий, Божият човек – един от най-почитаните християнски подвижници, получил прозвището си заради пълната си отдаденост на Иисус Христос и избора да посвети живота си изцяло на духовното служение.
Светецът се ражда около 380 година в Рим, по времето на император Теодосий Велики, в богато и уважавано християнско семейство. Родителите му му осигуряват отлично образование и го възпитават в силна вяра и добродетелност. Когато достига зряла възраст, те уреждат и брак с девойка от знатен произход.
Въпреки това Алексий изпитва силно вътрешно колебание между дълга към семейството си и желанието да служи на Бога. В крайна сметка той взема радикално решение – в самия ден на сватбата напуска дома си, без да се събере със съпругата си, и тайно заминава за Изтока.
Пътят му го отвежда в сирийския град Едеса, където постъпва като послушник в манастир. Там, живеейки скромно и без да разкрива произхода си, той прекарва 18 години в молитва, пост и духовен труд. Междувременно неговата съпруга остава при родителите му, надявайки се някога да се върне, но след толкова време всички вече го смятат за починал.
В манастира Алексий става известен със своята святост и духовна мъдрост. Макар да говори малко, той пише текстове по въпросите на християнската вяра и дава наставления на вярващите. По-късно пожелава да посети Тарс, родното място на апостол Павел, но по пътя претърпява корабокрушение.
Съдбата го връща отново в Рим, където той остава неразпознат и живее като странник близо до дома на собственото си семейство. Там прекарва още 17 години в бедност и смирение, помагайки на хората с духовни съвети.
Когато усеща, че животът му наближава своя край, Алексий написва писмо, в което разкрива на близките си истинската си история и причините за своя избор. Малко след това, на 17 март 440 година, той се упокоява, оставяйки след себе си пример за крайна саможертва и вярност към духовния обет.
