Бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Ивайло Калфин заяви, че европейските държави засега наблюдават внимателно действията на България по отношение на предстоящия пакет санкции срещу Русия, като съществуват определени резерви и въпросителни относно позицията на София.
В телевизионно интервю Калфин коментира намерението на премиера Румен Радев да се противопостави на санкциите, ако в тях останат включени руският патриарх Кирил и бизнесменът Вагит Алекперов. Според него реално не става въпрос за пълно блокиране на санкционния пакет, а по-скоро за опит за промяна на конкретни имена в списъка.
По думите му използването на религиозни аргументи в подобен политически спор е неуместно. Той подчерта, че в съвременните демократични общества политическата и религиозната власт са ясно разграничени, а исторически препратки към кръстоносни походи не могат да служат като сериозен аргумент в международните отношения.
Калфин изрази и съмнение относно мотивите за защита на Вагит Алекперов. Според него подобни действия не биха спрели приемането на санкциите, но могат да създадат впечатление за колебание и да отслабят доверието на европейските партньори към България.
Бившият вицепремиер засегна и финансовото състояние на държавата, като посочи, че връщането към бюджетна дисциплина и ограничаване на дефицита трябва да бъде основна задача на управляващите. По негови думи настоящата бюджетна година вече е силно затруднена и не бива да се очакват бързи решения на натрупаните проблеми.
Според Калфин по-важният въпрос е каква финансова политика ще бъде заложена в следващите бюджети, а не единствено размерът на новия външен дълг. Той отбеляза, че практиката за покриване на дефицити чрез ново заемно финансиране се използва от различни правителства през годините.
Коментирайки идеята за намаляване на държавната администрация, Калфин посочи, че подобна реформа не може да бъде осъществена без детайлен анализ на всяко ведомство. По негово мнение не бива да се очакват значителни икономии само чрез съкращения на чиновници.
Той подчерта още, че ограничаването на бюджетните разходи винаги има цена и изисква политически избор. Възможните мерки включват намаляване на инвестиции, ограничаване на разходи за персонал или други непопулярни решения, като отговорността за избора им остава изцяло в ръцете на правителството.
