КНСБ алармира: Надценки до 130% и съмнения за картел раздуват цените на храните

Държавата трябва да използва регулаторните си механизми много по-активно, за да ограничи изкривяванията на пазара и ръста на цените. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в ефира на NOVA NEWS.

По думите му възможностите на властта за директно овладяване на инфлацията са ограничени, но синдикатите настояват да се обсъди въвеждането на временен таван върху търговските надценки, а не върху крайните цени на стоките.

Димитров подчерта, че според анализи на Комисията за защита на конкуренцията в някои сектори има сериозни пазарни деформации. Той посочи млечния бранш като пример, където според публикуваните данни има признаци на картелно поведение между компании.

Според него след подобни констатации институциите трябва да предприемат реални действия, включително налагане на сериозни финансови санкции. Законът позволява глоби до 10 процента от годишния оборот на фирмите, участвали в нарушенията.

Лидерът на КНСБ обърна внимание и на анализите за основните хранителни продукти от потребителската кошница. Данните показвали значителни разлики между доставните и крайните цени в големите търговски вериги, като надценките в някои случаи достигали между 60 и 130 процента.

Според Димитров подобни практики оказват пряк натиск върху домакинствата и налагат временни мерки в защита на потребителите.

Той коментира и темата за доходите, като отбеляза, че през миналата година средните възнаграждения са нараснали с около 12–13 процента. По думите му обаче ускорената инфлация бързо неутрализира този ръст и реалното повишение на покупателната способност остава ограничено.

Относно подготвяния бюджет за 2026 година Пламен Димитров заяви, че около финансовата рамка все още има много неизвестни. Той изрази очакване през бюджета да бъдат заложени мерки както за подкрепа на бизнеса, така и за най-засегнатите домакинства.

Според синдикалния лидер финансовото състояние на държавата към момента не е критично, но в перспектива съществуват сериозни рискове. Той обясни увеличения дефицит основно с авансовите плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, като подчерта, че фискалният резерв засега остава стабилен.

Бъдете в крак с най-важните новини

С натискането на бутона за абониране потвърждавате, че сте прочели и сте съгласни с нашата Декларация за поверителност и Условия за ползване