Първата дама на българския рап проговаря за скандалите, болката и завръщането си към музиката
Бойка Щерева, по-известна като Лейди Би – пионер в женския рап у нас – се завръща под светлината на прожекторите не с провокация, а с изповед. В откровено интервю пред Мариян Станков – Мон Дьо, тя разказа за най-тъмните и най-светлите моменти от живота и кариерата си, като не спести болезнените истини за любовта, насилието и загубата на себе си.
Изгряла през 90-те години с провокативен стил, смелост и музикален талант, Лейди Би бързо се превръща в първата дама на рапа у нас. Въпреки че образът ѝ дълги години е определян като „скандален“, тя припомня, че зад този етикет стои жена с консерваторно образование и любов към пианото – артист, а не просто провокация.
„Бях заслепена от славата. Имиджът ми изпреварваше музиката. Но музиката е в мен – тя никога не си е тръгвала“, споделя рапърката.
Личната ѝ история обаче не е само тази на сценична звезда, а и на жена, преминала през ужасяващо насилие. „Бита, душена, с физически и душевни рани“ – така описва отношенията си с мъжете в живота си. Признава, че е имала връзки, в които е била заглушавана – като артист и като човек. В един момент дори спира да пее, отказва участия и се затваря в себе си.
„Разбрах, че човекът до мен е мой враг, когато спрях да бъда себе си. Заличих се. Жал ми е за мен тогава – нямах вяра да се събудя и да си кажа: ‘момиче, освести се’“, разказва тя с тъга.
Сред малкото светли спомени в любовта е връзката ѝ с покойния Даниел Димитров от Ice Cream – за която признава, че е била истинската ѝ любов. Раздялата идва след изневяра от нейна страна – грешка, за която съжалява.
Най-голямата ѝ опора през годините остава майка ѝ – жена, която дори е била готова да плати на партньора ѝ, за да я напусне и я спаси от разрушителна връзка.
Днес, след години на тишина и самота, Лейди Би отново е на сцената – без маска, без страх. Връща се към музиката и публиката, която не я е забравила. „Има публика за мен. Обичат ме. А тези, които не ме харесват – просто нека не ме гледат“, казва тя с усмивка.
Завръщането ѝ не е просто носталгия по славата, а акт на вътрешна победа – на жена, която е преживяла насилие, загуба и осъждане, но не е изгубила гласа си.
