В нов епизод на предаването NOVALAB Баланс водещата Лора Инджова разговаря с психолога Пламен Димитров за функцията на тревожността и границата между полезното предупреждение и разрушителното изтощение. Разговорът излиза извън стандартните представи, че тревожността е единствено негативно състояние, и предлага по-широк поглед върху нейната роля в адаптацията и вземането на решения.
Пламен Димитров подчертава, че тревожността изпълнява адаптивна функция: тя ни помага да предвиждаме възможни рискове, да обмисляме сценарии и да преоценяваме избора си. Този подход насочва вниманието към идеята, че понякога безпокойството е сигнал за необходима промяна в ежедневието или приоритетите, а не автоматично патологично състояние. В същото време психологът предупреждава да не бъдат омаловажавани симптомите, които ограничават живота и функционирането.
В разговора се обсъждат и конкретни индикатори, че стресът е преминал границата и се е превърнал в изтощение. Сред тях са нарушения на съня, хронична умора, спад в енергийните нива и усещане за загуба на контрол в ежедневните задачи. Пламен Димитров обръща внимание и на перфекционизма като честа причина за силно задържано напрежение: непрекъснатото преследване на високи стандарти прави човек уязвим към непрекъсната вътрешна критика и невъзможност да усети удовлетворение от постигнатото.
Един от основните акценти в събеседването е парадоксът на контрола: „Колкото повече се опитваме да овладеем, толкова повече тя нараства“, отбелязва Димитров. Този феномен кара мнозина да се опитват да потиснат тревожните мисли, което често ги задълбочава. Психологът предлага алтернативен подход — да се прояви любопитство към симптомите, да се търси кои нужди или неизяснени проблеми стоят зад тях и да се анализира дали въображението не преувеличава вероятността за реална опасност.
Илюстрация на този механизъм са метафоричните „мечки, които ни гонят, без да има мечки“ — когато умът генерира сценарии за заплаха, а тялото реагира, сякаш опасността е непосредствена. Тази способност за симулиране на бъдещи събития е полезна за планиране, но може да превърне нормалната човешка проекция в хронично безпокойство за несигурни или малко вероятни събития, като неплатени сметки, работни конфликти или социални предизвикателства.
Втората част на разговора разглежда връзката между емоционалната болка и зависимостите. Димитров посочва, че употребата на алкохол, лекарства или други вещества често служи за временно облекчаване на вътрешното напрежение, но не решава причините за страданието. Той акцентира, че опитът единствено да се заглушат симптомите може да остави основните проблеми непокътнати и да задълбочи зависимото поведение. Подходът към зависимости изисква индивидуален анализ и разбиране на личните преживявания и дефицити, които ги подхранват.
Друг важен момент е влиянието на социалните мрежи върху начина, по който хората тълкуват своите емоции. Достъпът до информация за психичното здраве спомага за разпознаване на проблеми, но също така води до свръхдиагностициране и бързо лепене на етикети върху нормални човешки преживявания. Психологът подчертава, че тревожността не е винаги клиничен проблем и че само при сериозни, продължителни и ограничаващи симптоми професионалната оценка е необходима и по-надеждна от самодиагнозата.
Разговорът преминава и към общественото измерение на безпокойството — натрупани години на неудовлетворение, усещане за безпомощност и липса на възможност за влияние могат да се проявят като масово напрежение и гняв. Димитров напомня, че публичната комуникация и политически послания понякога усилват тези чувства, което прави важното да се анализира и социалният контекст, а не само индивидуалната реакция.
В заключение гостът и водещата посочват, че разумното отношение към емоциите предполага разпознаване, любопитство и готовност за промени, а не стремеж към абсолютен контрол. На практическо ниво това означава да се обърне внимание на сигналите на тялото, да се търсят адекватни промени в ежедневието и при необходимост да се потърси професионална подкрепа. За допълнителна информация и контекст съобщава town.bg, а разговорът в NOVALAB Баланс дава отправни точки за по-осъзнато отношение към тревожността и зависимостите — важни новини за всеки, който следи темите за психичното здраве и общественото напрежение.
Абонирайте се за нас в Google News.
