Международен екип от астрономи представи мащабна компютърна симулация, която моделира развитието на Вселената през първите два милиарда години след Големия взрив, съобщава town.bg. Проектът, наречен Lumina, е публикуван в рецензирано научно списание и описва подробни процеси, довели до т.нар. рейонизация — етап, в който първите звезди и черни дупки въвеждат ултравиолетова радиация, откъсваща електрони от водорода и променяща прозрачността и структурата на ранния космос.
Авторите посочват, че Lumina постига необичайната комбинация от изключително широк обхват и детайлно разрешение. Водещият автор Оливър Зиър от Центъра по астрофизика „Харвард и Смитсониън“ заявява, че симулацията покрива повече от 100 пъти по-голям обем спрямо предишни модели, което дава възможност едновременно да се проследи цялата космическа мрежа и да се разгледат отделните галактики в подробности.
Моделът симулира регион с приблизителни размери 1,5 милиарда светлинни години във всяка посока — мащаб, който авторите сравняват с относителния размер на Млечния път, оценяван на около 100 000 светлинни години. За генерирането на тази симулация са използвани изчислителните ресурси на суперкомпютъра Frontier в Националната лаборатория „Оук Ридж“ в Тенеси. Процесът е продължил почти три години и е включвал над 15 000 графични процесора, ангажирани с обработката на сложните физични взаимодействия между материята и радиацията.
Lumina улавя ключови моменти в ранната космологична история, включително начина, по който ултравиолетовата светлина от първите обекти постепенно йонизира междугалактическия газ и променя условията за формиране на следващите поколения галактики. Точният модел на тези процеси остава критичен за интерпретацията на наблюденията от съвременни космически обсерватории, сред които се откроява космическият телескоп „Джеймс Уеб“.
Екипът подчертава, че Lumina ще служи като референтна рамка за сравнение с данни от нови наблюдения: ако измерванията и симулацията съвпаднат, това ще покаже добър напредък в разбирането на ранната еволюция; ако пък има съвпадения, това може да означава, че в моделите липсва важна физика. По думите на Зиър, именно разминаване между модел и наблюдение би могло да насочи към неизвестни до момента физични процеси.
За първи път, според съобщението, в една единна симулация са проследени едновременно промените в състоянието на водорода и хелия, което позволява по-детайлно картографиране на термичната и йонна история на междугалактическата среда. Освен това Lumina дава възможност да се изследва съвместното поведение на обикновената (барионната) материя и тъмната материя — загадъчната, невидима субстанция, която съставлява по-голямата част от общата материя във Вселената и диктува гравитационното формиране на структура.
Във външни оценки проектът е определен като значимо техническо постижение. Проф. Хулиан Муньос от Тексаския университет в Остин го нарича „наистина впечатляващо техническо постижение“, а проф. Илиян Илиев от Университета в Съсекс допълва, че интегрирането на резултатите от Lumina с новите телескопични наблюдения ще изгради по-точна картина за еволюцията на Вселената през нейните ранни етапи.
Лабораторното и симулационно моделиране от този тип става все по-необходимо в ерата на високоточните астрономически наблюдения. Проекти като Lumina дават контекст на важни новини от астрономията и космологията и създават рамка за интерпретация на наблюдаваните обекти и структури, включително на откритията от „Джеймс Уеб“. За широката научна общност и обществеността тези резултати представляват стъпка напред в обясняването на формирането на първите звезди, черни дупки и галактики в ранния космос.
Статията и нейният обобщен анализ бяха отразени сред международните научни новини; за българското информационно пространство темата се появи и в публикации на таун.бг като част от обобщенията на съвременните постижения в космологията.
Абонирайте се за нас в Google News.





