Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров отправи критики към начина, по който правителството представя състоянието на публичните финанси, като подчерта, че страната не се намира в катастрофална ситуация и няма основание за създаване на излишни страхове сред обществото.
В интервю за бТВ той заяви, че първата стъпка към решаването на финансовите предизвикателства е поставянето на реалистична оценка на състоянието на бюджета. По думите му сегашният кабинет представя прекалено драматична картина, която не отговаря напълно на действителността.
Димитров припомни, че според него финансовият министър Гълъб Донев за втори път допуска сходни грешки при бюджетните прогнози, като направи паралел с предложения финансов план през две хиляди двадесет и трета година. Той призна, че проблем с дефицита съществува, но подчерта, че не може да се говори за финансова криза с мащабите, които управляващите описват.
Според народния представител липсата на ясна стратегия личи от поредица от предложения, които впоследствие са били променяни или изоставяни. Той посочи като примери идеите за промени в майчинството и пенсионната система, които бързо са били ревизирани след обществена реакция.
По думите му съществуват две възможни обяснения за акцента върху високия дефицит. Първото е подготовка на общественото мнение за по-строги мерки за ограничаване на разходите. Второто, което той определи като по-негативен сценарий, е опит да се оправдае продължаването на политика на високи държавни харчове.
Димитров настоя автоматичните механизми за увеличение на разходите да бъдат ограничени, тъй като според него те създават дисбаланси между различните обществени групи и обезсмислят бюджетното планиране. Той предупреди, че прекомерните разходи на държавата могат да засилят инфлационния натиск и да допринесат за нов ръст на цените.
От „Демократична България“ предлагат поетапно намаляване на бюджетния дефицит, като целта е той да спадне под три процента през две хиляди двадесет и шеста година и под два процента през следващата. Според Димитров подобен подход ще позволи ограничаване на необходимостта от нов държавен дълг и ще осигури по-устойчиво управление на публичните финанси.
