„Някой печели брутално на гърба на българите“ – така председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова коментира цените на основните стоки и практиките на големите търговски вериги.
В телевизионно интервю тя заяви, че борбата с високите цени продължава, но вече към очакванията за действия се добавя и изискването за конкретни резултати.
Манолова уточни, че използваното определение „Табло на срама“ не трябва да се разбира буквално. По думите ѝ става въпрос за публичен механизъм, чрез който потребителите да получават информация за това с колко цените на определени основни хранителни продукти надхвърлят т.нар. справедлива стойност.
Тя посочи данни на Евростат, според които ценовите равнища при някои хранителни категории в България са значително над средните за Европейския съюз. Според представените от нея числа маслата и мазнините се продават със 142% над средноевропейското равнище, млечните продукти и яйцата – със 126%, а захарните изделия – със 116%.
Манолова постави въпроса защо българските потребители трябва да плащат повече за основни храни в сравнение със средния европеец, включително потребителите в Германия и Франция.
Тя се позова и на данни на Комисията за защита на конкуренцията, според които в някои случаи надценките в търговските вериги достигат 80%, 90% и дори 130%. Според Манолова това показва необходимостта гражданите да имат достъп до повече информация за начина, по който се формират крайните цени.
По думите ѝ потребителите трябва да знаят не само каква е разликата между цените в България и тези в останалата част на Европа, но и какви печалби реализират големите търговски вериги.
Как ще се търсят по-ниски цени
Манолова обясни, че правителството е избрало да не въвежда пределни цени или ценови тавани, каквито съществуват в някои европейски държави. Вместо това първоначално е бил търсен диалог с търговските вериги.
Според нея опитът с инициативата „Кошница с грижа“ не е довел до очаквания резултат. След това като инструмент е избран публичният натиск чрез определяне на справедлива стойност и показване на случаите, при които определени продукти се продават значително над нея.
Председателят на КЗП заяви, че не очаква големите търговски вериги доброволно да намалят печалбите си. Според нея следващата стъпка трябва да бъде свързана със законови промени, които да предвиждат санкции при сериозни отклонения над справедливата стойност.
Манолова посочи още, че на Комисията за защита на конкуренцията са възложени действия при наличие на господстващо положение и прекомерно високи цени, включително налагане на санкции.
Тя обясни, че в държавите, където са въведени ценови ограничения, справедливата цена обикновено се определя чрез съчетаване на себестойността и оперативните разходи. По думите ѝ това включва доставната цена и разходите на съответната търговска верига.
Започват масови проверки в търговските вериги
Манолова заяви, че КЗП вече е извършила проверки и предстои те да бъдат разширени. Основният ѝ ангажимент при поемането на поста, по думите ѝ, е бил именно контролът върху цените.
Паралелно с това продължават проверките по бензиностанциите. Те са започнали във вторник, като според Манолова вече са установени увеличения на цените на колонките с между 9% и 11% спрямо началото на август.
В същото време тя отбеляза, че надценките върху горивата са се свили. При бензина намалението според представените данни е около 20%, докато при дизела достига 40%.
Манолова подчерта, че целта на проверките не е да се оказва натиск върху малките бензиностанции, а да се установи как точно се формират цените.
Според нея контролът трябва да покаже и дали отделни търговци не са използвали международната криза на горивния пазар като повод за неоправдано увеличаване на цените.
