България не е променила позицията си по отношение на Украйна и продължава да оказва подкрепа както чрез финансова помощ, така и посредством военно-техническо сътрудничество. Това заяви бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев в ефира на „Здравей, България“.
По думите му изказванията на президента Румен Радев по време на срещата на върха на НАТО в Анкара са били погрешно разтълкувани. Според Керемедчиев при по-задълбочен анализ не може да се направи извод, че държавният глава защитава различни позиции в страната и пред международните партньори.
Той подчерта, че България продължава да изпълнява ангажиментите си към Киев. Като аргумент посочи, че десетгодишното споразумение за сътрудничество между двете държави остава в сила, а страната ни продължава да развива военно-техническо сътрудничество и съвместни енергийни проекти с Украйна.
Керемедчиев беше категоричен, че България не може да бъде поставяна в една категория с Унгария по отношение на санкционната политика срещу Русия. По думите му София не е заявявала намерение да блокира следващия пакет европейски санкции, а в момента между държавите членки се водят консултации, а не процедура по налагане на вето.
Бившият дипломат коментира и отношенията между президента на САЩ Доналд Тръмп и украинския лидер Володимир Зеленски. Според него промяната в тона на Вашингтон се дължи на липсата на готовност от страна на Русия за реални мирни преговори след последните контакти между Тръмп и руския президент Владимир Путин.
По оценката му Украйна значително е развила собствения си отбранителен потенциал и вече разполага със сериозна военна индустрия. Той отбеляза, че стотици украински предприятия произвеждат безпилотни системи, които успешно се използват срещу цели дълбоко в руска територия.
Коментирайки решението на НАТО да отпусне 70 милиарда евро военна помощ за Украйна през 2026 година, Керемедчиев заяви, че европейските съюзници поемат все по-голям дял от подкрепата за Киев.
По темата за санкциите по закона „Магнитски“ той изрази мнение, че засиленото сътрудничество между българските институции и американските власти може да направи ограничителните мерки значително по-ефективни. Според него при стриктно прилагане санкциите имат потенциала да окажат сериозно въздействие както върху санкционираните лица, така и върху свързаните с тях финансови структури.
