В дните на Светлата седмица, и по-специално на т.нар. Светла или Празна сряда, в българската народна традиция се изпълняват редица обреди, свързани с надеждата за плодородие, дъжд и защита от природни бедствия и болести.
Периодът започва веднага след Великден и носи символиката на духовното просветление, свързано с Възкресението на Христос. В тези дни се вярва, че светлината на празника има силата да пречиства и закриля.
По стара традиция домакините често боядисват отново яйца, които се раздават в памет на починали близки. Според народните вярвания именно червените яйца имат защитна сила и предпазват душите на мъртвите от неспокойствие и превъплъщение.
В различни краища на страната се изпълняват специфични ритуали. В района на Странджа сред местните общности се пресъздава обредът Мара Лишанка, докато в Дупнишко се играе Ладино хоро, свързан с пожелания за здраве и берекет.
Характерно за този празничен период е и това, че не се извършват сватбени церемонии. Дните са изцяло посветени на духовното значение на Възкресението, поради което други тържества се считат за неподходящи.
