Заместник-председателят на ГЕРБ Даниел Митов заяви, че партията влиза във всеки вот с амбицията да спечели. В интервю за Нова телевизия той подчерта, че след присъединяването на България към Шенгенско пространство и въвеждането на евро страната трябва да насочи усилията си към икономически растеж и развитие на икономика с по-висока добавена стойност.
По думите му категоричните политически декларации от типа „с този няма да управляваме“ са неефективни и често се оказват несъстоятелни след изборите. Според него в парламентарната политика рядко една партия получава достатъчно подкрепа, за да управлява сама, затова е необходим диалог и търсене на съгласие между различните политически сили.
Митов коментира и обществените дебати около различни политически „модели“. Той посочи, че не е чул някой да определя лидера на партията Бойко Борисов като олигарх. Бившият вътрешен министър спомена и случая „Петрохан“, като подчерта, че подобни теми не бива да се политизират, преди да са изяснени всички факти.
По отношение на кандидатските листи на ГЕРБ Митов защити включването на Владислав Горанов като водач във Варна. Според него Горанов остава сред най-подготвените експерти на партията и е имал ключова роля за процеса по присъединяване на страната към еврозоната, независимо че името му фигурира в санкционния списък по Закон Магнитски.
В интервюто Митов отправи критики и към президента Румен Радев, като заяви, че в неговите политически послания се вижда опит да оглави левия политически спектър. Според него, ако коалицията ГЕРБ‑СДС продължава традицията на политическите сили, въвели България в НАТО и европейските структури, проектът около Радев се доближава до позициите на БСП.
Бившият министър коментира и инфраструктурни проекти, като заяви, че строителството на Автомагистрала Хемус е можело вече да бъде завършено, ако средствата за него не са били пренасочени от бившия финансов министър Асен Василев.
Относно въпросите около прокуратурата Митов посочи, че легитимността на временно изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов се определя от Висш съдебен съвет, а не от политиците.
В заключение той отбеляза, че съдебна реформа е необходима, но трябва да бъде обсъждана внимателно и с широк политически консенсус, за да се избегнат грешките от последните години.
