а 10 февруари Българската православна църква отбелязва паметта на свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец, както и на светата мъченица Валентина. Денят е сред по-тачените в народния и църковния календар и е свързан с молитви за здраве, изцеление и благоденствие.
Имен ден празнуват носещите имената Валентина, Валя, Валентин, Вальо, Харалампий, Хараламби, Ламби, Хари и Пейо.
Свети Харалампий живял в края на II и началото на III век и служил като епископ в град Магнезия, в областта Тесалия. По времето на управлението на римския император Луций Септимий Север християните били подложени на жестоки гонения, а възрастният духовник бил арестуван заради непоколебимата си вяра. Отказът му да се поклони на езическите идоли довел до тежки изтезания – тялото му било разкъсвано с железни уреди, но той понесъл страданията с изключително търпение и духовна сила.
Според църковното предание именно по време на мъченията му много езичници повярвали в Христос, впечатлени от неговата твърдост и от чудесата, които съпътствали страданията му. Светецът изцелявал болни и вдъхвал надежда, а това довело до още по-строга присъда от властта. Осъден на смърт, той отправил последна молитва към Бога за всички хора – да им дари здраве, прошка и плодородие. Малко след това, още преди екзекуцията, предал душата си на Бога на преклонната възраст от 115 години, през 202 г.
Заради многобройните чудеса, приписвани на неговото застъпничество, свети Харалампий е наричан Чудотворец. Днес главата му се съхранява като светиня в манастира „Свети Стефан“ в Метеора, Гърция. В българската традиция той е почитан като закрилник на болните и страдащите, както и като покровител на пчеларите. По тази причина на 10 февруари в храмовете обичайно се освещава пчелен мед.
На същата дата Църквата почита и светите мъченици Енната, Валентина и Павла, загинали заради християнската си вяра в Палестина по времето на управителя Фирмилиан. Те били подложени на жестоки мъчения заради отказа си да се поклонят на езическите богове и приели смъртта с вяра и духовно достойнство.
Празникът напомня за силата на вярата, саможертвата и надеждата – ценности, които и днес продължават да имат дълбок отзвук сред вярващите.
