Предлаганият данък върху свръхпечалбите няма да доведе до ограничаване на инфлацията, а основната му цел е увеличаване на бюджетните приходи. Това заяви финансистът и бивш министър на икономиката Николай Василев.
Коментарът му идва на фона на представения от Министерството на финансите пакет от данъчни промени за 2027 г., който включва временен данък върху свръхпечалбите на определени сектори. Предложението предвижда ставка от 33% върху определената като извънредна печалба.
Според Василев подобна политика не трябва да бъде представяна като антиинфлационна мярка. Той даде за пример и други държавни решения от последните години, сред които ограничения върху износа на пшеница, електроенергия и петролни продукти.
Василев: Това е сериозно отдалечаване от свободния пазар
Бившият министър определи идеята за допълнително облагане на свръхпечалбите като една от най-силно ориентираните към по-висока държавна намеса данъчни мерки през последните десетилетия.
По думите му България трябва да запази условията за свободно функциониране на бизнеса в рамките на европейския и отворения пазар.
Василев отхвърли и аргумента, че чрез по-високо облагане печалбите ще останат в страната, вместо да бъдат изплащани като дивиденти.
„Дайте да сложим 99% данък печалба, ще ви кажа какво ще стане“, коментира той, предупреждавайки, че прекомерното данъчно облагане според него може да се отрази негативно върху инвестициите и бизнес активността.
Спорът за семействата и данъчните облекчения
Финансистът определи като неубедително представянето на увеличаването на данъчната тежест като мярка в подкрепа на семействата.
В същото време той заяви, че подкрепя данъчни облекчения, насочени към децата и тяхното развитие, както и по-сериозни политики за справяне с демографските проблеми.
Вместо увеличаване на данъците Василев предлага държавата да потърси възможности за ограничаване на разходите.
Според него разходите могат да бъдат намалени чрез реформи в публичния сектор и съкращаване на държавната администрация. Той посочи конкретна цел от 7 млрд. евро.
Предупреждение за ефекта върху потребителите
Василев коментира и възможните последици от допълнителното облагане за крайните потребители.
По думите му част от компаниите могат да потърсят начини да компенсират по-високата данъчна тежест чрез промени в цените или инвестиционните си планове.
Той даде за пример банковия сектор и телекомуникациите, като заяви, че банките могат да увеличат цената на кредитите, а телекомите да ограничат инвестициите в нови технологии.
Предложената от финансовото министерство мярка е насочена към определени сектори, сред които банки, застрахователи, телекомуникационни дружества и големи търговски вериги. Правителството представя налога като временен и предвижда той да се прилага за печалбите през 2027 г.
Критики и към промените при ваучерите за храна
Василев изрази резерви и към предлаганите промени при ваучерите за храна.
Идеята е максималната стойност на ваучерите да бъде увеличена до 200 евро месечно, но върху тях да се начислява 7% данък.
Според Василев натрупването на нови данъчни правила усложнява системата, която досега е била сравнително проста.
Данъчните оценки и автомобилите също влизат в спора
Финансистът подкрепи намерението за актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти. Според него сегашните стойности са прекалено ниски спрямо реалните пазарни цени.
Първоначално в предложенията за данъчни промени беше обсъждан и по-висок акциз за мощните автомобили. Впоследствие финансовото министерство уточни, че по-висок акциз за електромобилите няма да бъде въвеждан.
Именно по този въпрос Василев заяви, че електрическите автомобили не трябва да бъдат поставяни под допълнителна данъчна тежест, тъй като според него държавата би трябвало да насърчава използването им.
Дебатът около данъчната политика за 2027 г. продължава, като сред основните спорни теми остават облагането на свръхпечалбите, промените при ваучерите за храна, данъчните оценки на имотите и отражението на новите мерки върху бизнеса и потребителите.
