Избори 2026 Изборите са в неделя, 1 ноември Всичко за изборите →
България

Нощните горещини са по-опасни за сърцето от дневните температури, сочи проучване на „Пирогов“

toplo

Скритата заплаха на тропичните нощи: рискът от инфаркт скача до 3.7 пъти при температури над 18°C

Нощните високи температури крият по-голяма опасност за сърцето, отколкото дневните жеги, показва мащабно десетгодишно изследване на Клиниката по кардиология в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. Медиците са анализирали над 7400 случая на остър коронарен синдром и установяват тревожна зависимост между минималните нощни температури и риска от инфаркт.

Според д-р Иван Мартинов, началник на инвазивната кардиология в „Пирогов“, нощите с температури над 18°C повишават риска от инфаркт с 3.7 пъти, като най-критични се оказват 3-тият ден след горещините и 7-мият след студените вълни. Изненадващо, най-рисковата група при горещо време не са възрастните, а хората под 55 години, при които опасността нараства с до 37%.


Градският топлинен остров – капанът на нощната жега

Една от основните причини за високите нощни температури в градовете е т.нар. градски топлинен остров (Urban Heat Island – UHI). Това е феномен, при който температурите в гъсто застроените градски части са с до 7°C по-високи от околните райони, особено през нощта.

Основни причини:

  • Асфалт и бетон – акумулират и излъчват топлина дълго след залез слънце
  • Недостиг на зелени площи – липсва естествено изпарително охлаждане
  • Климатични системи и трафик – отделят допълнителна топлина
  • Плътно застрояване – възпрепятства движението на въздуха

София – уязвима зона с рязко покачване на нощните температури

През последните пет години броят на т.нар. тропични нощи (Tmin > 20°C) в столицата нараства драстично, особено в централните части. Според анализа:

  • Минималните нощни температури се покачват с около 2°C на десетилетие
  • Нощното охлаждане е нарушено, което води до натрупване на топлинен стрес и повишен риск от инфаркт, инсулт, обезводняване и сънни нарушения

Препоръки от специалистите:

  • Фокусът в прогнозите и здравните предупреждения трябва да се измести и към нощните температури, а не само към дневните пикове
  • Наблюдение на рисковите групи до 7 дни след екстремни метеорологични събития
  • Повече озеленяване и проветряване на градските зони
  • Използване на пасивни охлаждащи техники – щори, проветряване, мокри кърпи, и избягване на топлина акумулиращи повърхности

Екстремните температури вече не са само дискомфорт – те са реална заплаха за сърдечното здраве. Вниманието към нощната жега и дългосрочните мерки срещу градския топлинен остров стават не просто препоръка, а необходимост.

Следвайте ни в Google NewsНовините на Town.bg във вашия поток
Сподели
ViberWhatsAppTelegram

Още по темата