Сериозни разногласия между европейските държави се очертават около бъдещето на дипломатическите усилия за прекратяване на войната в Украйна. Литва, Латвия и Естония не приемат Франция и Германия да действат като основни представители на Европа в евентуални преговори с Москва.
Според публикация на „Ню Йорк Таймс“ Франция, Германия и Великобритания, обединени във формата „Е3“, подготвят собствена дипломатическа инициатива, с която да се опитат да гарантират участие на европейските държави в преговорния процес.
Причината за активността на трите големи европейски държави са опасенията, че администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп може да постигне споразумение с Кремъл без достатъчно участие на европейските съюзници. Париж, Берлин и Лондон искат Европа да има ясно определена роля при обсъждането на бъдещето на Украйна и европейската сигурност.
Тази идея обаче среща съпротива сред част от държавите членки. Най-категорични са страните от Балтийския регион, които са сред най-близките до Русия държави в ЕС и разглеждат евентуалните преговори с Москва през призмата на собствената си сигурност.
Според информацията Литва, Латвия и Естония не подкрепят започването на преки контакти с Кремъл на този етап. Те се опасяват, че подобен подход може да отслаби единството между западните държави и да даде възможност на руския президент Владимир Путин да използва различията между съюзниците.
Подобни резерви има и Унгария, която също се противопоставя на идеята големите европейски столици да определят самостоятелно посоката на дипломатическите усилия. Според противниците на инициативата решенията, свързани с европейската сигурност, не трябва да се вземат без участието на всички държави, които ще бъдат пряко засегнати от евентуално споразумение.
В същото време европейски представители посочват, че Москва засега не демонстрира достатъчна готовност за сериозни и конструктивни преговори. Това допълнително усложнява опитите на европейските държави да изработят общ подход към евентуален мирен процес.
Така в ЕС се очертава ново дипломатическо противопоставяне: едната група настоява Европа да бъде активен участник в преговорите, докато държавите от източния фланг предупреждават, че прибързаният диалог с Москва може да застраши собствената им сигурност.
На този фон въпросът кой и при какви условия ще представлява европейските интереси в бъдещи преговори за Украйна се превръща в един от най-чувствителните въпроси за единството на ЕС.
