Парламентът одобри на първо четене промени в Закона за държавния дълг, внесени от „Прогресивна България“, които дават възможност на физически лица да инвестират в български държавни ценни книжа без такси и комисиони. Предложенията, внесени от ГЕРБ‑СДС, бяха отхвърлени, а единствената парламентарна група, която не подкрепи проекта, беше „Възраждане“. Това са важни новини от законодателната инициатива, съобщава town.bg, и имат пряко отношение към пазара на спестявания и държавните финанси.
Инициативата предвижда директен достъп за физически лица до емисии на държавни ценни книжа при премахнати такси и комисиони, което според поддръжниците ще разшири инвестиционните възможности за домакинствата и ще предложи нискорискова алтернатива на депозитите. В обсъжданията в пленарна зала от управляващите беше аргументирано, че промяната може да има антиинфлационен ефект чрез прехвърляне на част от паричните средства от банкови депозити към държавни книжа с предвидима доходност.
Критиките срещу проекта бяха отправени най-вече от депутата Цончо Ганев, който заяви, че предложените мерки не са насочени към широкия кръг от обикновени граждани. Той посочи, че през миналата година едва 14 души са се възползвали от възможността да купуват такива инструменти, и цитира данни на НАП за доходите на населението: според тях до 70% от българите са имали доходи до 2 500 лв., а под 2% – над 10 5000 лв. В своята критика Ганев подчерта, че инициативата реално обслужва по‑заможни групи и олигархични интереси, докато за мнозинството от домакинствата не са предложени други мерки в полза на социалната им защита.
От „Прогресивна България“ Константин Проданов отговори с аргументи в подкрепа на закона, като посочи големия обем на средствата, депозирани в банковата система, и евентуалните ползи за спестителите. Според него в банковата система има около 98 милиарда евро депозити, приблизително 60% от които са в домакинства, като средната доходност по тях остава под 1%. Проданов коментира, че средната доходност по български държавни ценни книжа в петгодишен период е над 3% и че превеждането на част от тези средства към ДЦК би било по‑изгодна и нискорискова алтернатива за средния българин. Той допълни, че целта е да се избегне тласкане на спестителите към високорискови инструменти като криптоактиви.
В дебата беше повдигнат и въпросът за реалния ефект от мярката за групите с ниски доходи. Становищата се разминаха по отношение на това доколко улесняването на достъпа до държавни книжа може да промени структурата на спестяванията и да окаже влияние върху бюджетните потребности. Поддръжниците виждат инструмент за стабилизиране на паричните потоци и предлагане на по‑висока доходност за спестителите, критиците предупреждават за ограничен обхват и социална несъобразност.
Освен измененията в Закона за държавния дълг, депутатите одобриха и процедурни правила за предлагане и избор на нов подуправител на Националната здравноосигурителна каса. Процедурата беше задействана по настояване на управляващите от „Прогресивна България“ след предложение за предсрочно прекратяване на мандатите на сегашния управител Петко Стефановски и подуправителя Момчил Мавров. Двамата вече са подали оставки, което отвори път за стартиране на конкурсната процедура и номинации за ново ръководство.
Резултатът от първото четене ще бъде следен от финансовите институции, домовете за спестявания и политическите сили, тъй като предстоят дискусии и евентуални поправки в следващите етапи от законотворческия процес. В крайна сметка въздействието върху широката общественост зависи от това дали режимът за достъп и комуникацията към потенциалните инвеститори ще бъдат подобрени, както и от мерките за защита на по‑уязвимите групи в обществото. Тези новини са релевантни за пазара на спестявания и бюджетната политика на страната, а за подробности читателите следят и портала таун.бг като източник на ежедневни новини.
Абонирайте се за нас в Google News.
