Олимпийският шампион по борба Магомед Рамазанов остана без общинското жилище във Велико Търново, след като официално напусна местния спортен клуб „Илия Павлов“ и премина в редиците на ЦСКА. Решението на общината предизвика вълна от коментари в спортните среди и постави под въпрос отношенията между институциите и елитните спортисти.
От героично посрещане до отнето жилище
През август 2024 г., малко след триумфа си на Олимпийските игри в Париж, Магомед Рамазанов беше посрещнат като герой във Велико Търново. Той бе удостоен със званието „Почетен гражданин“, а общината му предостави ведомствен апартамент, в който да живее със семейството си. Всичко това – при ясното условие, че остава активен състезател на търновския клуб.
„Ще помагам на моя град, защото трябва да се инвестира в професионалния спорт“, заяви тогава шампионът. Обещанието обаче се оказа краткотрайно – няколко месеца по-късно той избра да продължи кариерата си в ЦСКА.
Общината: Решението е по правилник
След като през април 2025 г. треньорът и председател на клуба Мирослав Колев официално информира Община Велико Търново, че Рамазанов вече не представлява „Илия Павлов“, администрацията стартира процедура по освобождаване на жилището. Според действащите общински наредби, правото на ползване на ведомствено жилище се обвързва с активна спортна дейност в местен клуб.
„Не става дума за наказание, а за прилагане на правилата – жилището е за активни състезатели на търновския клуб“, коментират от кметската администрация.
В Русия, състезаващ се за България
Рамазанов, макар и състезаващ се под българския флаг, прекарва голяма част от времето си в родната Дагестанска република, като се завръща основно за лагери и международни състезания. Според запознати, именно ограниченото му присъствие във Велико Търново е било допълнителен фактор при решението на Общината.
Не е единственият – Новиков също в ЦСКА
Интересен паралел е фактът, че другият ни олимпийски шампион от Париж 2024 – Семен Новиков – също вече е част от спортния клуб на ЦСКА. Това затвърждава тенденцията, при която централните клубове в София привличат елитни спортисти от страната – с по-добри условия, инфраструктура и финансиране.
Случаят с Рамазанов поставя фокус върху баланса между институционалната подкрепа и личните кариерни решения на спортистите. Докъде се простират ангажиментите на един шампион към общността, която го е подкрепила, и как местната власт трябва да реагира при промяна на лоялността? Един отговорен въпрос, на който българският спортен модел все още търси устойчив отговор.
