Омбудсманът Велислава Делчева изрази увереност, че Конституционният съд ще разгледа с необходимата отговорност казуса около Закона за държавния бюджет, като отчете факта, че той има действие само за 1 бюджетна година. В интервю за БНТ тя аргументира решението си да сезира съда заради спорните текстове в закона.
По думите ѝ чрез бюджетния закон са въведени съществени промени в трудовото законодателство, без те да бъдат подложени на обществено обсъждане и без да бъдат потърсени становищата на синдикалните и работодателските организации. Според Делчева така е създадена правна несигурност, включително по отношение на начина, по който ще се определя минималната работна заплата.
Омбудсманът смята още, че използването на преходните и заключителните разпоредби на бюджетен закон за промени в трудовите правила представлява неправилен законодателен подход.
Делчева коментира и новите текстове, свързани с непълното работно време. Според нея измененията ще се прилагат занапред, но създават опасност да бъде заличена разликата между работното време и трудовия стаж.
Тя подчерта, че работното време представлява периодът, през който служителят изпълнява трудовите си задължения срещу възнаграждение, независимо дали работи на 8 или на 4 часа. От своя страна трудовият стаж е различно понятие, което носи допълнителни права и отразява натрупания професионален опит.
По думите на омбудсмана не бива да се смесват и трудовият с осигурителния стаж, тъй като последният се формира въз основа на внесените осигурителни вноски и размера на трудовото възнаграждение.
Велислава Делчева съобщи още, че към 1 август в институцията на омбудсмана са постъпили 10 000 жалби. Най-голям остава броят на сигналите, свързани с доставчици на комунални услуги, включително „Топлофикация“ и електроснабдителните дружества. Увеличават се и оплакванията, засягащи правото на собственост и правото на благоприятна околна среда.
Тя обърна внимание и на нарастващата задлъжнялост сред младите хора. По наблюдения на омбудсмана все повече младежи теглят бързи кредити веднага след навършване на 18 години, често за покупка на скъпи мобилни устройства, без да са подготвени за финансовите последици. Според Делчева това ги поставя в сериозен риск от продължителна задлъжнялост.
