ООН прие нова географска карта на света след инициатива, подкрепена от държави в Африка, която поставя под въпрос начина, по който досегашните карти представят размерите на континентите. Темата бе коментирана от председателя на Българското географско дружество проф. д-р Стелиян Димитров, съобщава town.bg, в материал, разглеждащ причините за промяната и последиците за публичното възприятие на географските мащаби.
Проф. Димитров посочи, че искането идва от африкански държави, които смятат, че традиционните картографски проекции подценяват реалните размери на континента. „Няма универсално вярна карта“, обясни той, като уточни, че проблемът произтича от опита да се пренесе триизмерната форма на Земята върху двуизмерна повърхност — което неизбежно води до деформации. В зависимост от предназначението на картата, според него се прави избор кои деформации да бъдат пренебрегнати.
В материала проф. Димитров разглежда популярната Меркаторова проекция, създадена от Герардус Меркатор през 1569 г. Тя е цилиндрична и е проектирана първоначално за нуждите на мореплаването, тъй като конформността ѝ запазва ъглите и формите на малки обекти, а локсодромите — линиите на постоянен курс — се изобразяват като прави линии. Тези свойства правят проекцията практична за навигация, но тя има съществен недостатък: значително изкривяване на площите.
Ефектът при Меркаторовата проекция е добре познат — колкото по-далеч от екватора, толкова по‑големи изглеждат териториите спрямо реалните им размери. Класически пример е Гренландия, която на карта с тази проекция изглежда почти със същите размери като Африка, въпреки че на практика африканският континент е около 14 пъти по-голям. По същия начин Аляска може да изглежда по-голяма от Бразилия, а Европа — по-голяма от Южна Америка. В екстремни случаи полюсите не могат да бъдат адекватно представени и се разширяват до безкрайност.
Проф. Димитров подчерта, че въпреки критиките Меркаторовата проекция продължава да бъде широко използвана за навигационни цели и за онези уеб картографски услуги, които прилагат подобни преобразувания при малки и средни мащаби. Той обясни, че при картографирането на локални маршрути и навигация запазването на ъглите и локалните форми е по-важно от точното представяне на площите, което оправдава избора на тази проекция в редица случаи.
За глобални карти, чиято цел е да предадат коректно разпределението на площите — например при демографски или политически анализи — специалистът препоръчва използването на равноплощни проекции. Като пример в материала се посочва проекцията на Гал‑Петерс, която запазва съотношенията на площите и дава по‑реалистична представа за относителния размер на държавите и континентите.
Промяната при ООН има и символично измерение: тя предизвиква обществен дебат за това как картите формират възприятията за геополитическа тежест и значение. Именно затова решението на международно ниво бе прието като важна стъпка към по-обективно визуално представяне на света, което да отразява реалните пропорции на териториите. В българския публичен дискурс темата вече е част от важни новини за образованието, географията и международните инициативи, отразявана както от традиционните медии, така и в онлайн пространството, включително и на таун.бг.
Специалисти отбелязват, че изборът на проекция трябва да бъде мотивиран и ясен на потребителите — дали картата ще служи за навигация, за визуализиране на икономически или демографски данни, или за образователни цели. Това е ключово, за да се избегне създаването на погрешни представи за относителната големина и влияние на държавите по света.
Източник: NOVA
Абонирайте се за нас в Google News.
