Нов доклад на ООН констатира, че глобалното затопляне вече надхвърля по-ранните прогнози и дори при най-оптимистичния сценарий средните температури могат да се повишат с 1,7–1,8 градуса по Целзий над прединдустриалните нива до средата на века. Документът предупреждава, че без по-строги и спешни мерки рискът за стигане до 2,6–2,8°C до 2100 г. остава реален, което прави новината ключова за международните политически и икономически решения — важни новини, които изискват внимание от правителства и обществени институции, съобщава town.bg.
Анализът на Програмата на ООН за околната среда очертава конкретни цели за намаляване на емисиите: спад с 18% спрямо нивата от 2025 г. до 2030 г., с 45% до 2035 г. и с 69% до 2040 г. Настоящите национални планове обаче биха довели само до ограничено намаление — между 5 и 8% до 2030 г. и между 11 и 15% до 2035 г. Това несъответствие между целите и реалните политики е сред централните изводи на доклада и подчертава необходимостта от засилване на усилията в краткосрочен план.
Докладът представя две основни пътни линии: при запазване на сегашните политики световното затопляне може да достигне 2,8°C до края на века; ако страните изпълнят изцяло поетите климатични ангажименти, прогнозата е за 2,6°C. И двете стойности са по-високи от оценките от предходната година, което докладът свързва с промени в международната политика и ревизирани исторически данни за емисиите. В текста се посочва, че извънредните климатични явления — наводнения, пожари и бурни метеорологични събития — ще се увеличат при настъпване на по-високи стойности на затоплянето.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е цитиран в доклада, като подчертава, че превишаването на установените цели не е равносилно на капитулация пред кризата: „Превишаването на целта не означава капитулация. Все още можем да реагираме и да върнем температурите до нива под 1,5 градуса по Целзий до края на века.“ В същото време и самият доклад напомня, че ограничаването на затоплянето до 1,5°C без превишаване вече не се счита за сигурно постижение.
Според новия сценарий на Програмата на ООН за околната среда вариантът с „възможно най-малко“ превишаване дава около 50% вероятност температурите да се върнат до 1,5°C или по-ниско до 2100 г. Това обаче изисква масово внедряване на технологии за премахване на въглерода от атмосферата в голям мащаб — процес, чиято практическа осъществимост остава под въпрос. Ефективността и скоростта на такива технологии, както и въпросите за техните социални и икономически последици, продължават да са предмет на дебат.
Докладът обръща внимание и на политическите измерения на климатичните прогнози: подготовката за следващата Конференция на ООН за изменението на климата (КОП31) в Турция изисква яснота и по-интензивни действия от страна на държавите, включително ревизиране на националните планове, ускоряване на въвеждането на възобновяеми енергийни източници и политики за справедлива адаптация. В материала се отбелязва, че постигнатото до момента намаление на емисиите в редица държави е положителен сигнал, но не е достатъчен за целите на Парижкото споразумение.
Като заключение докладът призовава за ускорена координация между правителства, индустрии и научната общност, за да се осигури комбинация от намаляване на емисиите, мащабно отстраняване на въглерод и инвестиции в адаптация. Новината има пряко значение за обществото и политиките у нас и в света и трябва да бъде третирана като приоритет сред новините за обществената безопасност и устойчивост — важни новини за бъдещето на климата и икономиката, които ще продължат да доминират дневния ред на международните преговори. В публикацията са включени ключовите данни и препоръки, които ще определят следващите стъпки в борбата с климатичните промени, според документа на ООН.
Абонирайте се за нас в Google News.
