Половината от служителите в САЩ вече използват изкуствен интелект в работата си — 52% към май 2026 г., спрямо 21% през 2023 г., сочат данни на Gallup. В същото време мащабно анкета на Националното бюро за икономически изследвания (NBER), в която са включени близо 9 000 директори и финансови ръководители от седем държави, показва, че въпреки широкото разпространение 78% от фирмите вече ползват AI, но мениджърите оценяват, че през последните три години технологията е увеличила годишния растеж на производителността едва с 0,2% и по същество не е променила заетостта.
Този контраст между масовото навлизане на инструменти и скромния ефект върху резултатите е в центъра на текущите важни новини за бизнеса и пазара на труда. Някои експерти сравняват ситуацията с ранната електрификация на индустрията — инструментът е наличен, но организационните практики остават непроменени и така печалбите от новата технология не се реализират пълноценно.
Идеята, че самото внедряване не е достатъчно, е подкрепена от известни фигури в бранша. Основателят на Google Brain Андрю Ън нарича AI „новото електричество“, но икономисти като Пол Дейвид напомнят, че въвеждането на електричество в производството даде истински тласък на продуктивността едва след като фабриките бяха преорганизирани, а не просто замениха парните машини с електромотори.
Ключовият елемент в преминаването от инструмент към трансформация са уменията и начинът, по който хората работят с AI. Формулировки на водещи личности също подчертават това: изпълнителният директор на Nvidia Дженсън Хуанг предупреждава, че хората няма да загубят работата си заради AI, а заради „някой, който използва AI добре“. Аналогично Карим Лакхани от Харвард посочва, че технологията е само около 30% от предизвикателството; останалите 70% са организационни — тоест как са пренастроени процесите и уменията на екипите.
В европейски и български контекст проблемът се очертава още по-ясно. По данни на Евростат за 2025 г. едва 8,4% от българите използват AI в работата си, срещу около 15% средно в ЕС. Дигиталните умения в страната също остават ниски: 38,3% от българите имат основни или по-високи дигитални умения, което е едно от най-ниските нива в ЕС. Световният икономически форум прогнозира, че до 2030 г. около 39% от уменията на работещите ще се променят, а 59 от всеки 100 работещи ще се нуждаят от допълнително обучение. Според проучвания недостигът на умения е най-голямата пречка пред трансформацията на бизнеса за 63% от работодателите.
Един от начините да се преодолее това разминаване е масово обучение и практическо овладяване на инструментите. В България пример за такова усилие е безплатният курс „AI Basics for Professionals“ на SoftUni AI, предназначен за хора с базови познания, които искат да оптимизират ежедневни работни задачи — писане на имейли, подготовка на доклади и презентации, анализ на документи и данни. Курсът започва на 9 ноември и включва сравнения между популярни модели като ChatGPT, Claude, Gemini и Microsoft Copilot, обучение за разбиване на сложни задачи на стъпки и за проверка на изходите от моделите.
Първата лекция обхваща Регламента на ЕС за AI и феномена на „халюцинациите“ в моделите, а в заключителния уъркшоп участниците структурирано създават повторяеми инструкции, разработват базов персонализиран AI асистент и се запознават с възможностите за автоматизации и агенти върху реална задача от собствената си работа. Такива обучения целят не само да представят технологии, но и да помогнат организациите да преструктурират процесите си така, че ползите от AI да станат осезаеми.
Това развитие е част от важни новини за икономиката и пазара на труда, а начинът, по който компаниите ще обучат служителите си и ще променят работните процеси, вероятно ще определи кой ще спечели в следващите години. За повече детайли и актуализации по темата съобщава town.bg. В българския разговор за дигиталната трансформация и уменията за AI думата „таун.бг“ често се появява в дискусиите за местните инициативи и възможности.
Абонирайте се за нас в Google News.
