Перспективите за съставяне на редовно правителство в рамките на настоящото Народно събрание изглеждат практически изчерпани. Около това мнение се обединиха социолозите Димитър Ганев („Тренд“) и Първан Симеонов („Мяра“) в коментари за предаването „Тази сутрин“.
Според Ганев шансът за кабинет в този парламент е минимален, което логично насочва вниманието към датата на следващите предсрочни избори. Той подчерта, че темата е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед, тъй като зависи от времето, необходимо за съставяне на служебно правителство. Затова и лансираната дата 29 март му се струва прекалено оптимистична.
Ключовият фактор, който засега остава неизвестен, е евентуална политическа инициатива на президента Румен Радев. Без яснота дали държавният глава ще се включи пряко в партийния терен, прогнозите за бъдещата парламентарна конфигурация остават условни. По думите на Ганев отговор на този въпрос може да се очаква в рамките на две седмици.
Първан Симеонов също постави под съмнение 29 март като реалистична дата за вот, като напомни, че тогава се преминава към лятно часово време, а непосредствено след това идват великденските празници. Като по-вероятен резервен вариант той посочи 19 април.
Според Симеонов политическата ситуация в момента се свежда до два основни въпроса – дали Румен Радев ще влезе в активната политика и дали евентуалният му проект би могъл да се доближи до парламентарно мнозинство. Той допуска сценарий, при който президентът умишлено изчаква до последния момент, за да изненада политическите си опоненти, използвайки вече съществуваща партийна регистрация и минимизирайки времето за атаки срещу него.
Ганев от своя страна отбеляза, че търсенето на нова политическа алтернатива не е от вчера и че появата на нов субект, особено ако е свързан с президента, почти сигурно ще повиши избирателната активност. Исторически данни показват, че именно новите играчи мотивират негласуващите да отидат до урните. Това обаче не означава автоматично, че всички нови избиратели ще подкрепят подобна формация.
И двамата социолози са на мнение, че евентуалното влизане на Радев в политиката ще мобилизира не само негови поддръжници, но и твърд антивот. Част от избирателите биха се активизирали именно за да подкрепят негови опоненти. Въпреки това, като относителен дял, новият проект вероятно ще привлече най-голямата част от „новите“ гласове.
Първан Симеонов не изключва и по-дългосрочна стратегия, при която Радев може да пропусне този момент, ако прецени, че в бъдеще ще има по-благоприятни условия. Според него обаче настоящата ситуация носи силен импулс и ако президентът реши да действа сега, кампанията му вероятно ще бъде бърза, силно персонализирана и с изразен мажоритарен елемент.
По-интересният въпрос, по думите на Симеонов, е какво ще последва след евентуалните избори. Възможен е парламент, в който да се отвори пространство за взаимодействие между ПП–ДБ и формация, свързана с президента, особено ако се формира антикорупционно мнозинство.
В този контекст Бойко Борисов вероятно ще търси начин да излезе от политическата изолация и от сянката на Делян Пеевски – било чрез сближаване с ПП–ДБ, било чрез диалог с президента. Дали подобни конфигурации са възможни, ще стане ясно едва след като отпадне най-голямата неизвестна – ще „скочи“ ли Румен Радев на политическата сцена и кога.
