Управляващата партия „Граждански договор“ на арменския премиер Никол Пашинян се очертава като категоричен победител на парламентарните избори, показват междинните данни след обработката на близо една четвърт от изборните протоколи.
Според публикуваната информация формацията на Пашинян събира над половината от подадените гласове и значително изпреварва основния си конкурент – коалицията „Силна Армения“, свързвана с бизнесмена Самвел Карапетян. Избирателната активност е достигнала близо шестдесет процента.
В бъдещия парламент място намират и още две опозиционни сили – алиансът „Армения“, ръководен от бившия държавен глава Роберт Кочарян, както и партията „Процъфтяваща Армения“, които успяват да преминат необходимия праг за представителство.
След обявяването на предварителните резултати Пашинян определи вота като исторически успех за своята политическа сила и заяви, че тя ще поеме отговорността за съставянето на ново правителство. Той подчерта, че страната ще продължи да води балансирана външна политика и отхвърли твърденията, че Армения трябва да избира между отношенията си с Русия и сътрудничеството със западните държави.
Изборите се проведоха в сложна политическа обстановка, белязана от последиците от протестното движение, довело Пашинян на власт през две хиляди и осемнадесета година, както и от загубата на Нагорни Карабах след военните действия с Азербайджан.
По време на кампанията министър-председателят предупреди, че слаб резултат за управляващите може да постави страната пред риск от нов военен конфликт. Опозицията обаче обвини властта, че използва страховете на обществото за политически цели.
Допълнително напрежение внесе и спорът около отношенията между Ереван и Москва. В последните месеци Русия и Армения демонстрираха различия по редица въпроси, а арменските власти съобщиха за десетки разследвания, свързани с предполагаеми нарушения по време на изборния процес.
Сред избирателите също се откроиха различни настроения. Част от гражданите подкрепиха управляващите с надеждата за стабилност и мир, докато други заложиха на опозицията с аргумента, че страната се нуждае от нова политическа посока както във вътрешен, така и във външнополитически план.
