Петото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост е сред ключовите теми, които Петър Витанов постави във фокуса на разговора си с БНР. Председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ заяви, че очакваното плащане е на стойност 1,8 млрд. евро и определи изпълнението на заложените изисквания като важен тест за страната.
Витанов заяви, че е участвал в работата на Европейския парламент по рамката на механизма за възстановяване. По думите му при изпълнение на 90% от необходимото по петото плащане резултатът би бил повод за сериозно удовлетворение.
По темата за държавните финанси той коментира и разликата между текущия бюджетен дефицит и очакваното му ниво в края на годината. Според Витанов от прогнозирани 7,4% е било постигнато намаляване до 5,7%, като той обясни очакваното увеличение спрямо натрупания за първите месеци дефицит със спецификата на бюджетните приходи и разходи.
По думите му значителна част от данъчните приходи постъпват в определени периоди, докато разходите се концентрират в края на годината. Витанов посочи и минималната работна заплата като един от факторите, които трябва да бъдат взети предвид при бюджетното планиране.
Той коментира и подготовката на средствата по ПВУ, като заяви, че при работата по проектите са възниквали проблеми с несертифицирани проекти, включително такива по линия на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Витанов определи като важна част от политиката на правителството предвиденото разширяване на социалните мерки. Според него предстои „социално размразяване“ на плащания и политики, които по думите му са били ограничавани и в предходни периоди.
Относно цените председателят на парламентарната група подчерта, че според него целта не е била обещавано общо намаляване на цените, а ограничаване на темпа на поскъпване при определени хранителни продукти.
Витанов се позова на данни на Националния статистически институт и заяви, че през последните 4 месеца не е отчетено ново значително поскъпване на хранителните продукти, докато при услугите и транспорта се наблюдава увеличение.
Той посочи като инструменти за ограничаване на ценовия натиск административния контрол и споразуменията с търговските вериги. Според него ефектът от тези мерки все още не е достатъчен и работата в тази посока трябва да продължи.
Предвиждат се и промени в законодателството, свързани с Комисията за защита на потребителите. По думите на Витанов комисията трябва да получи по-широки възможности за налагане на санкции.
Той заяви още, че ще бъде разработена нова методика за санкциониране на търговските вериги, като според него поведението на различните компании по отношение на ценовата политика не е еднакво.
Витанов коментира и инфлацията, като посочи прогноза тя да достигне 5,9% в края на годината. Той свърза международната ситуация с натиска върху цените на горивата и обърна внимание на ограниченията за транспорта на петрол.
Сред мерките, които той представи като част от действията на правителството, са промени, свързани с цената на пропан-бутана, както и финансовата подкрепа за земеделските производители. Според него предвидените 170 млн. евро трябва да достигнат до около 15 000 производители и да допринесат за ограничаване на ценовия натиск.
Витанов постави акцент и върху бюджетната политика за 2027 г. Според него целта е страната да се доближи до изискването за дефицит около 3% и да изпълни критериите, свързани с публичните финанси. Актуалната официална бюджетна рамка за 2026 г. също предвижда дефицит от 3% от БВП.
По думите на Витанов сред основните приоритети трябва да останат социалната подкрепа за хората в уязвимо положение, както и насърчаването на инвестициите и бизнеса.
Той посочи и отношенията с Европейския съюз като един от аспектите, които според него са важни за оценката на работата на правителството. Витанов заяви, че България е успяла да постави свои приоритети на европейско равнище и посочи като пример износа и стокообмена.
Сред останалите теми, които той определи като част от действията на управляващите, са промените в сектора на хазарта, увеличаването на определени такси и засилването на връзката с Националната агенция за приходите.
Витанов коментира и екотаксите, като заяви, че са предприети действия за промяна на начина, по който се управляват средствата от тях.
В заключение той заяви, че разбира критиките към управлението, но според него трябва да се отчита и обемът на предприетите мерки в областта на бюджета, социалната политика, инвестициите и контрола върху цените.
