Президентът на България в периода 2012–2017 г. Росен Плевнелиев определи като голям успех за страната предстоящото връщане на тленните останки, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил. В телевизионно интервю той благодари на всички, участвали в процеса, както и на настоящото правителство.
България и Гърция са постигнали споразумение останките да бъдат предадени на българската държава на 3 октомври. След това те трябва да бъдат транспортирани до София и положени в църквата „Света София“.
Плевнелиев припомни, че още през 2014 г., когато беше държавен глава, българска делегация е посетила Солунския музей на византийската култура, където се съхраняват останките. Темата за връщането им в България периодично е поставяна пред гръцката страна през годините.
Остри критики за декларацията за Украйна
В интервюто си Плевнелиев коментира и спора около присъединяването на България към съвместното изявление за войната в Украйна, разпространено в рамките на ООН.
На 24 септември Министерството на външните работи обяви, че България се е присъединила към декларацията, подкрепена от 51 държави. Документът призовава за пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня и за започване на съдържателни мирни преговори. От ведомството уточниха, че декларацията съдържа принципни позиции, които България подкрепя, но националната позиция на страната не е отразена изцяло.
Президентът Илияна Йотова впоследствие заяви, че българската позиция е била изложена в нейната реч пред Общото събрание на ООН. Тя подчерта, че според нея войната няма военно решение и трябва да се търсят дипломатически канали и преговори.
Именно около това разминаване Плевнелиев отправи най-сериозните си критики. Според него отговорността за случилото се е на президента и ситуацията може да има отражение върху доверието към България сред международните партньори.
Той заяви, че подобна позиция може да се отрази и върху икономическите интереси на страната, включително върху привличането на стратегически инвестиции. Това са оценки на бившия държавен глава, а не установен факт за бъдещи икономически последици.
Спорът за позицията на България продължава
Темата предизвика политически реакции и в Народното събрание. На 25 септември беше отхвърлено искането на „Демократична България“ външният министър или негов заместник да бъде изслушан за българската позиция по декларацията.
Плевнелиев определи случилото се като сериозен проблем за българската дипломация. Той предупреди и за възможни икономически последствия, като свърза доверието на международните партньори с инвестиционната среда.
Бившият президент коментира и вътрешнополитическата ситуация, като изрази критики към управлението и заяви, че не вижда достатъчно дългосрочна стратегия за икономическото развитие. Според него е възможно забавяне на растежа и задържане на доходите – оценка, която той представи като собствено политическо виждане.
