На 3 април православната църква отбелязва паметта на преподобния Никита Мидикийски, изповедник, роден в Мала Азия през VIII-IX век, в областта Витиния. Още в младостта си той изгубил майка си, но баща му се погрижил да му осигури добро образование.
Никита проявявал голямо усърдие в изучаването както на светските, така и на духовните науки. Прочитайки редовно Свещеното Писание и произведенията на светите отци, той се подготвил за монашески живот и се установил в Мидикийската обител, близо до Триглия (съвременен Бурса в Турция).
Никита бързо се утвърдил като важен член на монашеското братство, а благодарение на своята висока образованост и остър ум, често участвал в споровете с иконоборците, които по това време преследвали и наказвали иконопочитателите. През тези трудни години, когато иконоборството било широко разпространено, Никита бил избран за игумен на манастира и се утвърдил като един от водещите защитници на иконопочитанието.
Заради своята вярност към иконопочитанието, той бил изпратен на заточение два пъти по времето на император Лъв V Арменец, като при първото си заточение прекарал шест години извън обителта си. След второто си заточение, Никита се оттеглил на север от Цариград, където се посветил на молитва и пост.
Преподобният Никита починал през 824 година, а тялото му било погребано в Мидикийската обител, след като било пренесено с кораб.
