Неочаквано почина пловдивският писател Роси Антов. Тъжната новина беше съобщена от неговия син чрез публикация в социалните мрежи и предизвика силен отзвук сред читатели, колеги и последователи на автора.
Скръбта е още по-дълбока, тъй като часове преди кончината си Антов е бил активен онлайн и е споделил текст във Facebook – факт, който шокира литературната общност. Именно това обстоятелство прави загубата още по-трудна за осмисляне, съобщава кореспондентът на БГНЕС от Пловдив.
Роси Антов е роден на 10 ноември 1962 г. в Монтана, с родови корени от село Горни Лом. Завършва средното си образование в Белоградчишката гимназия през 1980 г., а по-късно – висше във ВФСИ „Д. А. Ценов“ в Свищов, със специалност „Финанси и банково дело“.
Дълги години живее и работи в Монтана, а от 2020 г. се установява в Пловдив. Житейският му и професионален път е необичаен и многолик – Антов е преминал през редица професии, сред които стругар, общ работник, счетоводител, застраховател, икономически директор, шофьор и управител на частен бизнес.
Под литературния псевдоним Дивак Турлак той се превърна в разпознаваем глас в съвременната българска литература и в социалните мрежи. Сред публикуваните му книги са „Ключ за жива вода. Разкази“ (2018), „Есента на нежния циник“ (2019), „Мачко Начков… и други човеци“ (2022), „Вселената на скитащата душа“ (2023), „Табор в мъглата“ (2024) и „Когато времето танцуваше“ (2025).
Мнозина възприемат последната му публикация, направена около 19:00 ч. в деня преди смъртта му, като символично прощаване. В нея писателят размишлява за живота и спомените, които остават – не успехите и провалите, а детството, близките хора, любовта, природата и простите, истински мигове.
„Няма нищо голямо и важно. А не бих искал да загубя нито един от тези дребни мигове. Защото ще остана без живот“, пише Антов в последния си текст.
С неговата кончина българската литература губи ярък, искрен и дълбоко човешки глас.
