Назначаването на Велислава Петрова-Чамова за министър на външните работи постави отново във фокуса една от най-чувствителните теми в българската дипломация – отношенията със Северна Македония и европейския ѝ път. Покрай политическите коментари около новия кабинет обаче почти незабелязано остана важен момент от професионалната биография на новия първи дипломат на страната.
Като заместник-министър на външните работи в управлението на Кирил Петков, Петрова-Чамова е била сред основните участници в подготовката и оформянето на така нареченото „френско предложение“ от 2022 година – компромисната рамка, която позволи на Северна Македония да получи зелена светлина за начало на преговорите за членство в Европейския съюз.
Тогава именно българското външно министерство изработи детайлите по документа, който прехвърли двустранния спор между София и Скопие в рамките на европейския преговорен процес. По онова време премиерът Кирил Петков публично заяви, че се доверява изцяло на експертите от дипломатическото ведомство по съдържанието на договореностите.
Споразумението предвижда Република Северна Македония да впише българите в своята конституция като държавотворен народ, както и да изпълнява ангажиментите по Договора за добросъседство от 2017 година. Част от условията включват още ограничаване на езика на омразата и отваряне на архивите на югославските служби от периода на Тито.
От българска страна документът беше подкрепен с широко мнозинство в парламента, а впоследствие и македонският парламент одобри рамката след напрегнати дебати.
Макар първата междуправителствена конференция между ЕС и Северна Македония да се проведе още през юли 2022 година, реалният напредък по преговорите остава блокиран. Причината е, че Скопие все още не е изпълнило основното условие – промяната на конституцията.
Заради забавянето Северна Македония беше отделена от Албания в процеса на евроинтеграция, а Тирана вече напредва самостоятелно по пътя към Европейския съюз.
През последните години европейските институции многократно призоваваха властите в Скопие да спазят поетите ангажименти. Сред най-активните в тази посока бяха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Антониу Коща и редица еврокомисари, които нееднократно посетиха Северна Македония с настояване за изпълнение на договореностите.
