В началото на редовното заседание на Министерския съвет министър-председателят направи серия от изявления, насочени към бъдещата финансова и административна политика на държавата, като очерта възможни промени в структурата на доходите и управлението на държавните предприятия.
По думите му правителството няма да допуска общо понижение на доходите на работещите, включително в контекста на процесите, свързани с въвеждането на еврото, с изключение на ограничен кръг позиции. Той уточни, че се предвижда реално намаляване на възнагражденията за ръководства на определени държавни дружества и бордове, както и въвеждане на таван за заплатите в тези структури.
Паралелно с това кабинетът планира редукция на броя на членовете в различни контролни органи, а в случаи, в които законовата рамка позволява, се обмисля и премахване на одитни комитети. Според министър-председателя целта е оптимизация на управленските механизми и ограничаване на административните разходи.
В изказването си той акцентира върху това, че основният проблем пред държавните финанси не се свежда единствено до размера на дефицита, а до натрупания модел на бюджетиране през последните години. По негови думи той се е характеризирал с прекомерен ръст на разходите и недостатъчна ефективност на публичните средства.
Кабинетът постави критики към предходни практики, включително използване на дълг за социални разходи, авансово събиране на приходи и финансови ангажименти без осигурено покритие. Бяха засегнати и съмнения за слаб контрол при част от обществените поръчки и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Според премиера резултатът от тези процеси е висок бюджетен дефицит, значителен дял на сивата икономика и забавяне в ключови сектори като индустриално производство, инвестиции и износ.
Правителството отчете, че основен приоритет остава подготовката на бюджета за следващата година, както и започналата работа по рамката за по-следващия период. Министър-председателят благодари на Министерството на финансите и останалите ресори за усилията по изготвянето на финансовата рамка.
Той подчерта, че новият бюджет ще се базира на три основни принципа – ограничаване на неефективните разходи, прекратяване на спорни практики при възлагане на обществени поръчки и насърчаване на инвестиционната среда чрез по-ясни регулации.
В същото време бе признато, че дефицитът ще остане над заложената референтна стойност от три процента, като това се представя като неизбежен резултат от натрупаните финансови задължения.
Кабинетът увери, че няма да предприема мерки, които биха блокирали икономическата активност или биха довели до замразяване на инфраструктурни проекти. Акцент бе поставен върху необходимостта от баланс между фискална дисциплина и реално функциониране на икономиката.
В заключение премиерът посочи, че се подготвят нормативни промени, насочени към реформа в държавната администрация, включително анализ на ефективността на отделните звена и възможности за дигитализация и оптимизация на процесите.
