Певицата Прея за пръв път говори толкова откровено за трудностите в личния си живот, които стоят зад ярката ѝ усмивка и сценичен образ. В новия епизод на подкаста „Храмът на историите“ с Мариян Станков – Мон Дьо, тя разкрива как липсата на баща, отсъствието на майка ѝ и дългогодишната лична терапия са оформили не само характера ѝ, но и артистичната ѝ идентичност.
Прея споделя, че още от малка е била принудена да поеме ролята на възрастен в семейството си. Баща ѝ умира преди раждането ѝ, а майка ѝ заминава да работи в чужбина, когато Прея е едва на 13. Следва осемгодишна раздяла, през която двете не се виждат. „Много ми се е искало да поплача на рамото на майка си“, споделя тя. Въпреки че днес поддържат контакт, певицата признава, че често ѝ се е налагало да бъде „силната“ в отношенията им – роля, която я е накарала да се чувства като родител в собственото си семейство.
Певицата разказва и за пътя си през терапия, който ѝ е помогнал да разбере и приеме майка си такава, каквато е. „Продължавам да работя върху това да не се опитвам да я променя“, казва Прея.
По отношение на музиката тя също е извървяла дълъг път – от усещането, че ранното ѝ творчество не я отразява, до създаването на личен стил, който съчетава африкански и балкански елементи. „Мома“ е песента, която бележи повратната точка. „Това е културен и музикален микс, който ме представя цялостно“, обяснява тя.
През годините Прея намира стабилност и в личния си живот благодарение на подкрепата на своя съпруг. Именно тази връзка ѝ дава усещането за принадлежност и сигурност. А на въпроса дали би поставила кариерата над личното щастие, тя отговаря категорично: „Не“.
