Дълбоко под ледения покров на Гренландия през 1959 г. американската армия изгради подземна база, официално представяна като научноизследователска станция — Camp Century. По данни на town.bg по-късно става ясно, че зад фасадата се е крила свръхсекретна военна програма, известна като Проект „Леден червей“ (Project Iceworm), целяща изграждането на система от подземни тунели за разполагане на до 600 ядрени ракети, насочени към Съветския съюз. Тези разкрития са публикувани след разсекретяване на правителствени документи и променят досегашната представа за предназначението на базата.
В рамките на комплекса са прокопани 21 тунела с обща дължина над 3 километра, покрити с плътни конструкции от пресовен сняг и стомана. Под леда е изграден своеобразен „град“ за около 200 души с болница, магазини, киносалон, църква и жилищни помещения. Официалната версия пред датските власти е била тестване на строителни техники в арктически условия и експлоатация на преносим ядрен реактор PM-2A — първият от този тип. На място изследователите пробиват и някои от най-ранните ледени ядра, които и до днес имат стойност за климатологичните изследвания, но основната военна цел е била проверка дали ледът ще задържи тежестта на разполаганите оръжия.
Амбицията на проекта обаче се сблъсква с природната динамика на ледника. Вискозната, постоянно пластична природа на ледената маса оказва натиск върху тунелите и постройките. Още през 1962 г. таванът на помещението, където е бил разположен реакторът, започва да се свлича и инженери предупреждават, че тунелите ще се срутят в рамките на най-много две години. Реакторът PM-2A е демонтиран през 1965 г., а самата база е окончателно изоставена през 1967 г., след като се признава, че ледената обвивка не може да гарантира дългосрочната стабилност на съоръженията.
Проблемът, който днес тревожи експерти и политици, е наследството от изоставянето. При напускането на обекта през 60-те години военните оставят на място запаси от дизелово гориво, разнообразни токсични химикали и радиоактивни отпадъци, като разчитат, че „вечният“ лед ще ги запечата за неопределено време. С ускоряващото се глобално затопляне обаче леденият щит на Гренландия се стопява и изследвания сочат, че между 2090 и 2179 г. подпочвените ледове могат да се разтопят достатъчно, за да върнат на повърхността значителни замърсители.
Сред предвидените опасни материали са над 200 000 литра дизелово гориво, големи количества канцерогенни полихлорирани бифенили (PCB), разнообразни токсични отпадъци и радиоактивно замърсена вода. Възстановяването и почистването на такива материали в отдалечени и чувствителни екосистеми е технически сложно и финансово скъпо, като създава и дипломатическо напрежение между САЩ, Дания и Гренландия относно отговорността за почистване и последиците за местните общности и околната среда.
Camp Century и Project Iceworm остават пример за начина, по който военните и геополитическите планове на Студената война са използвали научните покрития за маскиране на стратегически цели. Макар че на мястото са извършени и легитимни климатологични пробиви, които допринасят за разбирането на историята на климата, основното предназначение на съоръжението е било военно. Разкритията от 1996 г. и последващите изследвания превръщат този проект в предупредителен случай за дългосрочните рискове от оставяне на опасни отпадъци в уязвими среди.
Текущата дискусия обхваща технически, екологични и политически измерения: от оценки за обема и видовете замърсители до въпроси кой следва да носи отговорност за бъдещо почистване и как да се защитят местните екосистеми. Този въпрос днес фигурира сред важни новини за Арктика и бъдещето на глобалната среда, а общественото внимание към него показва необходимостта от интегрирани решения, които включват научни оценки, международно сътрудничество и прозрачност. Новинарските издания и анализите на темата продължават да проследяват развитието, а информация за случая може да бъде намерена и в публикации на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
