Украинският президент Володимир Зеленски призова администрацията в Вашингтон и SpaceX на Илон Мъск да отменят ограниченията, наложени върху военната сателитна система Starshield. Според него забавената връзка пречи на Украйна да отблъсква руските въздушни атаки, особено срещу енергийните съоръжения.
„Разчитаме на премахването на тези ограничения. Защитата на човешкия живот и енергийната инфраструктура на Украйна преди зимата зависи пряко от това“, заяви украинският държавен глава. Той допълна, че е наредил на представителите на Киев да работят в максимално тясна връзка както с американските власти, така и с компанията на Мъск, и подчерта колко е важно да се застане на правилната страна на историята.
Прехващачите изостават от „Шахед“
Starshield е военна версия на сателитната комуникация, създадена от SpaceX, която Украйна получава чрез американското правителство. Докато стандартният Starlink служи за свръзка на бойното поле, Starshield се използва и при операциите за свалянето на дронове над украинска територия. Темата за ограниченията на скоростта се обсъжда вече няколко седмици.
В неделя Зеленски обясни, че силите му срещат трудности при неутрализирането на руските реактивни дронове, които атакуват електрически подстанции. Причината според него е ограничената работна скорост на терминалите на фронтовата линия и във временно окупираните райони. По думите му украинските прехващачи прекъсват връзката с операторите си при 161 км/ч и не успяват да догонят реактивните „Шахед“ – безпилотници, създадени по ирански модел.
Още в петък президентът съобщи, че таванът от около 160 км/ч действа от понеделник, но само в зоните под руски контрол, а не в цялата страна. Той предупреди, че решението има политическо измерение: налагането на ограничения именно там според него означава отчасти да се приеме, че окупираните земи вече не са украински.
Затрудненията с връзката бяха установени за пръв път през октомври и доведоха до разминаващи се позиции между Мъск и американския президент Доналд Тръмп. Милиардерът посочи, че вината е на правителството, тъй като именно то управлява Starshield. Тръмп пък отказа да поеме отговорност и твърдеше, че е поискал от Мъск да „го върне обратно“. Около седмица по-късно услугата като че ли заработи нормално, но Киев впоследствие докладва, че ограниченията не са отпаднали.
Проблемите съвпаднаха с охлаждане в отношенията между двамата президенти заради украинските удари по руски петролни обекти. Напрежението между Тръмп и Зеленски се засили, след като американският лидер обвини атаките срещу рафинериите за поскъпването на петрола на световните пазари. Украйна обаче смята тези съоръжения за основен източник на средствата, с които Кремъл плаща войната.
Нова вълна от удари по енергетиката
Освен с връзката Киев се бори и с недостиг на американски ракети-прехващачи Patriot, предназначени за защита от руските ракети. Украинската страна твърди, че това ограничава противовъздушната отбрана в момент, когато атаките стават все по-интензивни.
Според украинските власти в нощта срещу неделя и сутринта руски удари са поразили енергийни обекти в Запорожие и в Сумска, Одеска, Житомирска и Кировоградска област. Пострадала е и железопътната мрежа в Днепропетровска, Харковска и Запорожка област. Първоначалните данни сочат десетки ранени, включително при атаки в Донецка и Киевска област.
В град Мена, Черниговска област, двама души са загинали при удар по инфраструктурен обект, съобщи в Telegram областният управител Вячеслав Чаус. Той посочи, че ударени са и редица енергийни съоръжения в региона.
Украинската армия от своя страна обяви, че е атакувала нефтохимически завод и нефтопреработвателно предприятие в Нижнекамск, Татарстан. По информация на военните в Telegram части на Силите за отбрана са достигнали града в нощта на 15 ноември и са поразили две предприятия, доставящи суровини и гориво за руската армия.
При други украински удари е загинал човек в Таганрог – индустриален пристанищен град близо до границата, съобщи губернаторът Юрий Слюсар. В окупираната Луганска област жертвите са двама – шофьор на камион и възрастна жена, по данни на назначения от Москва ръководител Леонид Пасечник.
Естония затваря границата с Русия
Междувременно Естония обяви, че от 1 декември затваря граничните си пунктове с Русия след предполагаем саботаж срещу местна отбранителна компания. Задържани са осем души във връзка с опит за палеж в Threod Systems – естонски производител на дронове.
Според властите в Талин арестуваните са действали по указания на руското военно разузнаване ГРУ. Москва не е реагирала на обвиненията. Външният министър Маргус Цахкна заяви, че Русия трябва да осъзнае, че враждебните действия срещу Естония не остават без последствия.




